О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр. София, 20.02.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №813/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Т. А. Л.”- [населено място], К. срещу решение №04/08.02.2012 г. на АС-Бургас по в.т.д № 2/2012 г., с което е потвърдено решение №112 от 11.07.2011 постановено по т.д. №601/2009 г. по описа на ОС-Бургас В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. Б. и [фирма]-гр. Б.-в несъстоятелност за установяване по реда на чл.694 ТЗ, че първият ответник няма вземане срещу несъстоятелния длъжник за разликата между 376 253,20 лева и 7 522 357,34 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1,т. 1, т.2 и т.3 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба не се изпраща отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че искът по чл.694 ТЗ е допустим, доколкото ищцовото дружество „Т. Авал Л.”- [населено място], К. се явява кредитор с прието от синдика на [фирма]-в несъстоятелност вземане. От своя страна в окончателния списък на приетите вземания е включено и процесното вземане на [фирма] , което и обосновава допустимостта на така предявения установителен иск на заинтересования кредитор за установяване по реда на чл.694 ТЗ несъществуване на вземането на другия кредитор срещу несъстоятелния длъжник. За да обоснове неоснователността на иска в отхвърлената част, съдът се е позовал на съществуването на шест договора за заем сключени между двамата ответници , по силата на които [фирма] е отпуснало в заем на [фирма] процесната сума, които договори са били оспорени от страна на ищеца относно тяхната „автентичност”. Съдът е счел, че констатираната идентичност на представените по реда на чл.183 ГПК нотариално заверени копия от договорите за заем с тези приложени по делото не дава основание същите да се приемат за неавтентични. На база заключението на счетоводната експертиза по делото изготвена въз основа счетоводните книги на ответните дружества, както и на съответните платежни нареждания, съдът счел, че се доказва и реалното плащане на договорените парични суми по шесте договори за заем от едното ответно дружество на другото.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които прецизирани се свеждат до приложението на чл.182 ГПК, относно доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги и за това, кога е налице фактът на безкасовото плащане, с оглед приложението на разпоредбата на чл.305 ТЗ.
В случая така формулираните правни въпроси се явяват обуславящи изхода на спора, тъй като именно въз основа на отговора им въззивният съд е обосновал решаващата си воля.
По тези правни въпроси следва да се допусне проверка за съответствие на обжалваното въззивно решение със задължителната практика на ВКС обективирана в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК: по първия въпрос-Р №169/31.01.2013 г. по т.д. №664/ 2011 г. на ІІ т.о. и р №187/24.01.2013 г. по т.д. №436/2012 на ІІ т.о. –служебно известни на съда и Р №44/28.03.2011 г. по т.д. №52682010 г. на ІІ т.о. и Р №50/02.04.2009 г. по т.д. № 485/2008 на ІІ т.о. –по втория правен въпрос. Налице е противоречие в отговорите им в обжалваното въззивно решение с тези дадени в цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Следователно има основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
С оглед разпоредбата на чл.694 ал.2 ТЗ не се внася предварително държавна такса по касационната жалба.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №04/08.02.2012 г. на АС-Бургас по в.т.д № 2/2012 г. .
.Да се докладва за насрочване в отрито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.