5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 09.07.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 904/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 40 от 07.06.2012 г. по в. т. д. № 106/2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 4 от 10.02.2012 г. по т. д. № 292/2010 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 69 405.52 лв. по 6 броя фактури, представляваща остатък от възнаграждение по договор за изработка от 11.06.2008 г. – извършване на строително-монтажни работи, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 152.70 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху първата сума, изчислена от датата на издаване на всяка от фактурите до датата на завеждане на исковата молба – 25.10.2010 г.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. К. счита, че същото е необосновано поради несъответствието му със събраните по делото доказателства, установяващи, че извършените от ищеца строителни дейности не са в претендирания обем и не са надлежно приети от възложителя. Оплакването му за допуснати процесуални нарушения е аргументирано с твърдението, че част от доказателствата са допуснати след изтичане на преклузивния срок по чл. 146, ал. 3 ГПК и без да са налице предвидените в чл. 147 ГПК предпоставки за това. Като противоречащи на материалния закон касаторът преценява изводите на въззивния съд, че отразяването на процесните фактури в счетоводството му и ползването на данъчен кредит по тях представлява доказателство за извършването и приемането на описаните в тях строителни дейности без възражения.
Допускането на касационното обжалване е заявено на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: „1. Когато законът и сключеният между страните договор изискват за установяване извършването и приемането на една строително-монтажна работа изготвянето и подписването на специални актове, може ли липсата им да се замени с други извършени от страната действия или съставянето на други документи; 2. Може ли да се приеме, че отразяването на получените фактури в счетоводството и ползването на данъчен кредит за извършените строително-монтажни работи са достатъчни доказателства за извършването и приемането на тази работа, след като липсват подписани задължителните съгласно чл. 170 ЗУТ и писмените договори сключени по реда на чл. 160, ал. 2 ЗУТ актове; 3. Как следва да се цени доказателствената сила на отразяването на получените фактури в счетоводството и ползването на данъчен кредит.”
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 26.09.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че исковата сума е дължима, тъй като ищецът е изпълнил възложената му от ответното дружество с договора от 11.06.2008 г. работа /извършване на изкопни работи и извозването им/ и същата е била приета без възражения, което поражда съответно задължение за възложителя да заплати уговореното възнаграждение. Съобразявайки клаузите на чл. 6 и чл. 7 от процесния договор, решаващият състав е счел, че волята на страните за пълния обем на извършените работи е същият да бъде отчитан допълнително при предаването на работата, като дължимото за нея възнаграждение се заплаща след издаване на фактура. С оглед издадените от дружеството-изпълнител фактури /част от които са подписани и от двете страни, а някои от тях и заплатени/ и предвид категорично установеното от заключението на счетоводната експертиза обстоятелство, че тези фактури са отразени в счетоводството на възложителя и че същият е ползвал данъчен кредит по тях, въззивната инстанция е приела за доказан както обемът на изпълнените дейности, вписани във фактурите, така и тяхното приемане без възражения от страна на ответника по иска. По отношение извършените изкопни работи съдът е взел предвид приетото по делото заключение на техническата експертиза, а по отношение на извършените превози на фракция – приетите по делото експедиционни бележки и показанията на подписалия ги в качеството на технически ръководител на обекта свидетел. Като неоснователни са преценени релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146, ал. 3 и чл. 147 ГПК. Поради уважаването на главния иск, за основателна и доказана е счетена и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар и значими за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният от въззивната инстанция правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая тези предпоставки не са налице. Отсъствието на посоченото основание произтича от факта, че по въпроса дали фактурата, съдържаща данни за вида, обема и стойността на извършени строително-монтажни дейности, която е отразена в счетоводствата на страните, представлява доказателство за извършването и приемането на тези работи от възложителя, вече е налице задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Положителен отговор на този въпрос е даден изрично в решение № 138 от 17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. В подобен смисъл са също и решение № 250 от 11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г. и решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., в които е застъпено становището, че изпълнението на възложената работа може да бъде прието не само с нарочен писмен акт, подписан от възложителя, но и с конклудентни действия. Наличието на цитираната задължителна съдебна практика и съответствието на обжалваното решение с нея, налагат извода, че по така поставените от касатора въпроси не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доколкото цитираната практика касае именно договора за изработка, не следва да бъдат съобразявани посочените в първоинсатнционното решение и обсъдени от касатора решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. т. № 454/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., тъй като същите са относими към друг вид договор – договора за търговска продажба.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. За действително платено възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника по касация следва да се счете обаче само сумата 600 лв., за която в представения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 107108 от 21.09.2012 г. е посочено изрично, че е „платена в брой”. Доколкото липсват доказателства разликата до пълния размер на уговореното възнаграждение, т. е. сумата 600 лв. да е платена „по сметка”, същата не следва да бъде присъдена.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 40 от 07.06.2012 г. по в. т. д. № 106/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], вх. В, ет. 8 да заплати на [фирма], [населено място], [улица], направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 600 /шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: