О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 17.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1786/2014
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], р. В. Т. против определение № 64 от 09.04.2014 г. по в. ч. т. д. № 107/2014 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд определение № 6 от 19.02.2014 г. по т. д. № 1181/2013 г., с което е уважено възражението на ответника [фирма], [населено място] за неподсъдност на делото на Великотърновски окръжен съд, като същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Частният жалбоподател поддържа неправилност на въззивното определение с твърдението, че съдът не е отчел факта, че конкретният правен спор е по повод на преки отношения между него и поделението на банката-ответник в [населено място], което обосновава приложимост на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК. Като аргумент в подкрепа на тази своя теза същият се позовава и на чл. 32 от процесния договор за кредит от 05.03.2007 г., в който страните са уговорили, че всички действия във връзка с кредита кредиторът осъществява чрез поделението си във В. Т..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по „въпроса, свързан с извода на Апелативен съд – В. Т. относно приложението на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ГПК, относно наличието на клон на [фирма] във В. Т., който извод противоречи на приложените с исковата молба, с ДИМ и с частната жалба доказателства”. В подкрепа на заявените основания са представени определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (определение № 696 от 19.11.2009 г. по ч. т. д. № 676/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 56 от 12.02.2009 г. по ч. т. д. № 407/2008 г. на І т. о.; определение № 59 от 26.01.2009 г. по ч. т. д. № 485/2008 г. на ІІ т. о.; определение № 219 от 23.04.2009 г. по ч. т. д. № 157/2009 г. на І т. о. и определение № 1 от 06.01.2010 г. по ч. т. д. № 737/2009 г. на ІІ т. о.) и едно въззивно определение № 302 от 13.11.2008 г. по в. ч. гр. д. № 623/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на частната касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 28.05.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, въззивният съд е преценил, че в случая следва да се приложи общото правило на чл. 105 ГПК, а не разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, тъй като по делото не е доказано ответната банка да има регистриран клон в [населено място], нито че има създадено поделение в същия град. Според съдебния състав, наличието на офис, какъвто се явява Регионален център В. Т., не обосновава извод за наличие на структурно обособено поделение. Като неоснователно е счетено и позоваването от страна на частния жалбоподател на разпоредбата на чл. 32 от процесния договор за банков кредит, според която кредиторът осъществява действията си по него чрез поделението в [населено място]. Липсата на пряко отношение между жалбоподателя и поделение на банката е аргументирано и с факта, че договорът за кредит е сключен чрез нейн пълномощник в [населено място].
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният от частния касатор въпрос е фактически, а не правен. Изводът на съда за това, дали ответната банка има регистриран клон, респ. поделение в [населено място], е предпоставен от преценката на събраните по делото доказателства, която, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му.
От друга страна, дори и да се счете за обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на този въпрос не е доказано нито едно от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че на преценка подлежат само част от приложените от частния касатор съдебни актове, а именно определение № 696 от 19.11.2009 г. по ч. т. д. № 676/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 56 от 12.02.2009 г. по ч. т. д. № 407/2008 г. на І т. о. и влязлото в сила определение № 302 от 13.11.2008 г. по в. ч. гр. д. № 623/2008 г. на Великотърновски апелативен съд. Останалите определения на ВКС, с които не се допуска касационно обжалване, нямат характер на задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от цитираното тълкувателно решение. Посочените три определения, обаче, не доказват твърдяното от частния касатор противоречие с практиката на ВКС, респ. противоречие в съдебната практика, доколкото в тях въпросът – налице ли е клон или поделение на ответника по иска – е решен съобразно конкретните данни, а те са различни от тези по настоящото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 64 от 09.04.2014 г. по в. ч. т. д. № 107/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: