3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София,26.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4479/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1464 от 28.06.2013 г. по т. д. № 1231/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав решение № 1367 от 15.12.2011 г. по т. д. № 1758/2011 г. в частта, с която дружеството-касатор е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 15 000 лв., дължима по договор № 100-45 от 04.02.2011 г. и данъчна фактура № 186 от 22.03.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2011 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените на ищеца разноски в размер на 1 400.85 лв. и 1 100 лв. – адвокатско възнаграждение.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради това, че съдът е преценил претенцията за доказана и основателна за сумата 15 000 лв., като е кредитирал представените от ищеца актове образец 19, без да съобрази несъответствието им по цени и количества с уговореното в процесния договор и с изготвената количествено-стойностна сметка. Изразява несъгласие и с присъдените на ищеца разноски. Според касатора, същите е следвало да бъдат определени с оглед размера на уважената част от претенциите съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, а не на чл. 78, ал. 2 ГПК, както неправилно е приел съдът. Освен това счита, че по делото не са ангажирани доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение, както и че същото е следвало да бъде намалено поради прекомерност.
Допускането на касационното обжалване е заявено на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса: „Следва ли да бъде отхвърлен иск, който е доказан по основание, затова че не е доказан по размер”. В подкрепа на твърдението за противоречиво решаване на този въпрос в практиката на съдилищата са представени решение № 1641 от 07.03.2012 г. по гр. д. № 10133/2011 г. на Софийски градски съд и решение № 77 от 02.09.2009 г. по гр. д. № 1916/2007 г. на Софийски апелативен съд (за същото липсват данни да е влязло в сила).
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 27.11.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част – за осъждането на [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 15 000 лв., представляваща част от възнаграждение по договор № 100-45 от 04.02.2011 г. и данъчна фактура № 186 от 22.03.2011 г., въззивният съд е преценил същата за дължима с оглед представените по делото и неоспорени от ответника по исковете двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, установяващи надлежно приемане на цялата извършена от ищеца работа по посочения договор, като е съобразил и направените в хода на делото частични плащания по двата процесни договора, в т. ч. и по данъчна фактура № 186 от 22.03.2011 г.
Решаващият състав е счел за неоснователно и оплакването във въззивната жалба във връзка с присъдените на ищеца разноски. Предвид факта, че погасяването на задължението за част от претендираните суми е направено след завеждане на делото, дължимите разноски са определени в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 2, а не на ал. 3 ГПК. Не е уважено и релевираното от въззивника възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение по съображения, че същото отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на цената на исковете.
Настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка за това, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос е относим към правилността на въззивното решение и поради това и с оглед задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да бъде преценяван като такъв, обосноваващ допускане на касационния контрол. Изводът за дължимост на присъдената сума 15 000 лв. е направен на база съвкупен анализ на събраните по делото доказателства за надлежно изпълнение на възложената работа по процесния договор № 100-45 от 04.02.2011 г. и за приемането на същата без възражения и по-конкретно – с оглед на двустранно подписаните протоколи, установяващи вида, количеството и стойността на изпълнените от ищеца строително-монтажни дейности, чиято истинност не е оспорена по предвидения в процесуалния закон ред. Следователно, в случая не се касае за хипотезата на чл. 162 ГПК, а за преценка на събраните по делото доказателства, чиято правилност подлежи на проверка единствено при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по допускане на касационния контрол.
Поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав не обсъжда наличието на поддържаните от касатора конкретни основания за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1464 от 28.06.2013 г. по т. д. № 1231/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: