4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 22.04. 2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 575/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] срещу решение № 405 от 28.02.2012 г. по т. д. № 3218/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав решение № 559 от 09.06.2011 г. по т. д. № 1699/2010 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от [община], [населено място], Област Б. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 99 822.88 лв. (с ДДС), представляваща допустим, реално извършен и платен разход по проект „Утре започва от днес: Създаване на мрежа от модерни учебни заведения в [община]”, по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161РО001/4.1-01/2007/020, дължима по фактури № [ЕГН]/01.07.2009г.; № [ЕГН]/14.10.2009г. и № [ЕГН]/05.11.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 14.07.2010 г. – до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 163 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.02.2010 г. до 14.07.2010 г. В полза на ищеца са присъдени разноски за разглеждане на делото в първата инстанция в размер на 9 259.44 лв. и 5 000 лв. – за втората инстанция.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Според касатора, решаващата инстанция не е обсъдила събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е допуснала нарушение на материалния закон – чл. 20а и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като не е съобразила значимия за спора факт на неизпълнение от страна на ищеца на негови основни задължения от Общите условия към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и по-конкретно – на изискванията по чл. 8.1., чл. 8.3. и чл. 9.2. за промяна на клаузи от договора само след предварително писмено искане за изменение и одобрение на същото от Договарящия орган.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението за противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС и за неговата значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК) по въпроса за приложимостта на общите правила и разпоредби за неизпълнение на договор по ЗЗД по отношение на специфичния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие” и по въпроса за възможността за едностранно изменение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В подкрепа на първото основание касаторът се позовава на три решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 60 от 25.05.2009 г. по т. д. № 698/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 87 от 23.06.2009 г. по т. д. № 594/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 137 от 25.06.2010 г. по т. д. № 888/2009 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация – [община], [населено място], Област Б. – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до касационно обжалване, респ. за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор и изложение към него от 18.06.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд, след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на заявените от страните доводи и възражения, е приел, че исковата сума е дължима, тъй като са изпълнени предвидените в процесния договор предпоставки за нейното плащане. По основния спорен въпрос – допустимо ли е извършеното от общината-бенефициер едностранно изменение на количествено-стойностната сметка, представляваща неразделна част от договора, решаващият състав е преценил, че същото е допустимо, като се е позовал на клаузите на договора и Общите условия към него. По-конкретно, в обжалвания акт е прието, че с оглед предмета на изменението (част от предвидените строително-монтажни работи в училището в [населено място] и училището и детската градина в [населено място] са отпаднали и са заменени с друг вид работи) и предвид обстоятелството, че то не засяга основната цел на проекта, а финансовият ефект от него не пречи за постигане на планираните резултати, са налице предпоставките по чл. 8.4. от Общите условия за прилагане на изключението от принципа, че изменението на договора се извършва само по взаимно съгласие на страните, като е предоставено право на бенефициера да приложи изменението при спазване единствено на изискването за писмено уведомяване на Договарящия орган.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице общата предпоставка затова, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Отговорът и на двата въпроса е пряко обусловен от тълкуването на сключения между страните договор и Общите условия към него. За да се прецени кой е приложимият към процесното правоотношение материален закон и допустимо ли е и при какви предпоставки едностранно изменение на същото, е необходимо да се обсъдят сдържащите се в договора и Общите условия конкретни разпоредби – чл. 9.4. от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и чл. 8.1. – 8.5. и чл. 19.1. от Общите условия към него. Следователно, решаването на поставените от касатора въпроси предпоставя обсъждане на доказателствата по делото, което, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, означава, че с тях не може да бъде обосновано допускането на касационния контрол. Правилността на изводите, направени в резултат от тълкуването на процесния договор и Общи условия, е относима към правилността на обжалвания акт и поради това може да бъде проверявана при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по допускането й до разглеждане.
Поради отсъствието на общата предпоставка не следва да бъдат обсъждани допълнителните предпоставки, специфични за заявените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Освен това, тези основания са и недоказани. Представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения по чл. 290 ГПК са напълно неотносими към поставените въпроси, тъй като те съдържат произнасяне по съвсем различен въпрос – за приложението на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ при плащане на цената по приватизационните сделки. Поради това не може да се счете за установено твърдяното от касатора противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е отнесено към конкретен правен въпрос или приложимостта на определена правна разпоредба, същото не подлежи на обсъждане.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва заплати на ответника направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 15 000 лв., плащането в брой на която се установява от представения договор за правна защита и съдействие № 124387 от 23.05.2012 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 405 от 28.02.2012 г. по т. д. № 3218/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] да заплати на [община], [населено място], Област Б. направените в настоящото производство разноски в размер на 15 000 /петнадесет хиляди лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: