5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София,21.04.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2108/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Палтонов, гражданин на Русия, чрез адвокат Е. К. от Адвокатска колегия – В., срещу решение № 78 от 24.03.2014 г. по в. т. д. № 11/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено поставеното от Варненски окръжен съд решение № 956 от 01.11.2013 г. по т. д. № 760/2013 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 73 975.50 евро, представляваща част от цената, платена на отпаднало основание поради разваляне на сключения между страните предварителен договор от 17.06.2008 г. за продажба на недвижим имот – апартамент № 191, находящ се на трети етаж в бл. G на[жк]в землището на кв. В., к. к. „Св. К. и Е.”.
В касационната жалба е изразено несъгласие с извода на въззивния съд, че процесният предварителен договор не е развален от ищеца по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД предвид приетата от състава липса на виновно неизпълнение на ответното дружество, доколкото допуснатата от негова страна продължителна забава за въвеждане на обекта в експлоатация и сключване на окончателен договор за продажбата му е причинена от действията на трети за спора субекти – електроразпределителната и водоснабдителната компании, което обстоятелство, с оглед изричната уговорка в чл. 10.04, е преценено като препятстващо упражняване на предвиденото в чл. 12.04 и чл. 12.05 от договора право на купувача за едностранно прекратяване на същия. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището за неприложимост на посочената договорна клауза, тъй като, дори и да се счете, че е налице вина на двете компании за въвеждане на строежа в експлоатация, още при сключването на процесния договор ответникът-продавач е знаел за създаваните от тях пречки и въпреки това е определил невъзможни срокове за изпълнение на задължението си към купувача, с което го е въвел в заблуждение относно момента на прехвърлянето на собствеността върху имота. Освен това, според касатора, въпреки че въззивният съд е признал друго основание за разваляне на процесния договор, потвърждаването на първоинстанционното решение по същество налага да бъде обсъдено и поддържаното от него твърдение, че не следва да доказва липсата на интерес и промяна в инвестиционните си намерения, след като е развалил договора по вина на другата страна.
Като обуславящи допускането на касационния контрол на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Чия е вината за настъпилото забавяне на изпълнението; 2. Следва ли страната да доказва липсата на интерес и промяната на инвестиционните си намерения, когато разваля договора по вина на другата страна, изразяваща се в това, че към момента на сключване на договора е била налице невъзможността да изпълни в договорения срок”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 01.07.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от В. А. Палтонов, гражданин на Русия иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че претендираната сума 73 975.50 евро, платена от ищеца като част от цената на сключения с ответното дружество предварителен договор от 17.06.2008 г. за продажба на недвижим имот – апартамент № 191, находящ се на трети етаж в бл. G на[жк]в землището на кв. В., к. к. „Св. К. и Е.”, не подлежи на връщане, тъй като облигационната връзка между страните не е преустановена с отправеното от ищеца уведомление за разваляне на договора поради допусната от ответника-продавач продължителна забава за изпълнение на задължението за завършване на обекта и сключване на окончателен договор в срок до 31.12.2008 г. Изводът, че за ищеца не е възникнало правото да развали договора, е аргументиран с изричната клауза на чл. 10.04 от същия, според която всякакви забавяния по вина на електроснабдителната и водоснабдителната компании, които пречат на свързване към електроснабдителната и водоснабдителната система и които не са по вина на продавача обуславят удължаване на сроковете за предаване на обекта съответно с времетраенето на тези забавящи обстоятелства и допълнителен период от 15 дни. Съдебният състав е преценил за доказани предпоставките за прилагане на посочената клауза, тъй като ищецът не е оспорил твърденията на ответника, а и същите се установяват от представените доказателства, че: [фирма] не е изпълнило задълженията си по предварителния договор за присъединяване от 08.08.2006 г. поради изграждане на канализационна помпена станция едва към м. 01.2011 г., вследствие на което ответникът е сключил окончателен договор за присъединяване на строежа на 09.03.2011 г.; поради налагане на условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа, значително затрудняващи осигуряването на сервитутни права за периода до началото на 2012 г., едва след този момент електроразпределителното дружество „Е. ОН България Мрежи” е предприело изпълнение на последващите обусловени етапи от присъединителния процес, включващи изграждането на трафопост и линии за ниско напрежение, поради което разрешението за ползване на трафопоста е издадено на 03.06.2013 г., а процесният обект е въведен в експлоатация на 08.08.2013 г. (в хода на производството).
Като неоснователни и недерогиращи приложението на чл. 10.04 от договора въззивният съд е счел възраженията на ищеца, че ответникът-продавач е можел и е бил длъжен да предвиди твърдяните пречки и забава на присъединителните дружества, а вместо това се е задължил с кратки невъзможни срокове за престация, въвеждайки го в заблуждение. Според съдебния състав, освобождаващите клаузи, свързани с действия или бездействия на трети лица, се включват в договорното съдържание именно защото длъжникът е съобразил настоящите и бъдещите възможни пречки за изпълнение на задълженията му, а приемайки тези клаузи, ищецът се е съгласил с посочената обусловеност, като знанието за и предвидимостта на действията или бездействия на присъединителните дружества не е отрицателна предпоставка за приложението на чл. 10.04 от процесния договор.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение и на двата поставени от касатора въпроса не е осъществена общата предпоставка, предвидена в чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на първия въпрос за това, чия е вината за забавата на ответника, е предпоставен изцяло от преценката на събраните по делото доказателства и възприемането на фактическата обстановка, което съгласно цитирания тълкувателен акт е относимо към правилността на обжалваното решение, чиято проверка е предмет на самото касационно обжалване. По отношение на втория въпрос отсъствието на характеристиката „обуславящ” произтича от факта, че неговото решаване не е предопределило правния извод на съда, че за ищеца не е възникнало право да развали процесния договор. Въззивният съд е приел, че с оглед уговорката по чл. 12.05 от договора, при допусната от страна на ответника забава в изпълнението, надвишаваща 300 дни, интересът на купувача от разваляне на договора е презюмиран, поради което същият не е длъжен да доказва значимостта на неизпълнението, т. е. направен е извод, че при доказана вина на продавача купувачът не е длъжен да доказва отпадане на своя интерес от договора. Следователно, при така изразеното от съдебния състав становище, въпросът дали купувачът е доказал или не отпадането на интереса си от забавеното изпълнение, по никакъв начин не би се отразил на изхода на делото.
Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходима преценка относно наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно от това, следва да се отбележи, че това основание е заявено напълно бланкетно – с посочване единствено на законовия текст и без излагане на каквито и да било съображения защо, според касатора, поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отсъствието на такава аргументация освобождава касационната инстанция от задължението за обсъждане на посоченото основание.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 3 500 лв., чието уговаряне и заплащане се установява съответно от представения договор за правна защита и съдействие № 1445 от 22.05.2014 г. и платежно нареждане от 27.05.2014 г., издадено от [фирма].
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 78 от 24.03.2014 г. по в т. д. № 11/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. А. Палтонов, гражданин на Русия, чрез адвокат Е. К. от Адвокатска колегия – В., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], м-ст „Св. Н.” № 72 разноски за настоящото производство в размер на сумата 3 500 (три хиляди и петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: