3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 28.10.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети С. две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 611/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.” ЕООД, гр. С. срещу определение № 47 от 19.05.2010 г. по т. д. № 404/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решение № 1036 от 09.10.2009 г. по гр. д. № 821/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно с твърдението, че направеният в него извод за недопустимост на молбата за отмяна не е съобразен с новата процесуална уредба за обжалване на действията на съдебния изпълнител, съдържаща се в чл. 435 ГПК.
Ответникът по частната жалба – „П. И. Б.” АД, гр. София – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Т.” ЕООД, гр. С. молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че същата е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. Застъпено е становището, че решението, постановено в производството по чл. 435 и сл. ГПК, с което се извършва преценка на правилността на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот по реда на публичната продан, не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешава материалноправен спор, а съставлява средство за контрол върху действията на съдебния изпълнител. В тази връзка, съдебният състав е съобразил задължителните указания по т. 2 от Постановление № 2 от 29.11.1977 г. на Пленума на Върховен съд, както и Т. № 3/2005 г. на Върховен касационен съд.
Настоящият състав споделя изцяло изложените в обжалваното определение мотиви за недопустимост на молбата за отмяна.
Както правната доктрина, така и съдебната практика /в т.ч. и задължителна такава – ППВС № 2 от 29.09.1977г./ приема, че предмет на извънинстанционното производство по чл. 231 ГПК /отм./, чийто аналог понастоящем е чл. 303 ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материалноправен спор. Безспорно такива актове са решенията /и някои определения/ на съда, постановени в исковия процес.
Същевременно, не може принципно да се отрече правото да бъде атакуван съдебен акт, постановен в производството по чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Както се посочва в Т. на ВКС № 3 от 12.07.2005 г., /което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител/, това производство е двустранно спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С постановеното в това производство решение съдът разрешава процесуален, а не материалноправен спор. Когато обаче, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, следва да се приеме, че постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материалноправен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Настоящият случай, обаче, не попада в горната хипотеза. Атакуваното решение не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение, а единствено такива, касаещи редовността на процедурата по извършване на публичната продан на процесния имот. Ето защо, това решение не може да бъде определено като акт, с който е разрешен материалноправен спор, което обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл. 303 ГПК, както правилно е прието и в обжалваното определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 47 от 19.05.2010 г. по т. д. № 404/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: