3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София,25.02.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 262/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Х. от [населено място] срещу решение № 1943 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 2767/2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-9 състав решение № 2970 от 22.05.2011 г. по гр. д. № 12836/2010 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. К. счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и поради това се явява не само занижено, но и крайно несправедливо.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос – за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който въпрос е решен в отклонение от практиката на Върховен касационен съд – решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на Второ търговско отделение, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 15.03.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което, след частична отмяна на първоинстанционния акт, на ищеца е присъдена допълнително сумата 5 000 лв., въззивният съд е преценил като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от него в резултат от процесното пътно-произшествие неимуществени вреди в размер 15 000 лв., като за разликата до пълния предявен размер 30 000 лв. е счел претенцията за неоснователна. Като относими към определяне размера на дължимото обезщетение решаващият състав е съобразил следните обстоятелства: вида на причиненото на ищеца увреждане – навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб и счупване на дясната ключица; продължителността на лечението на ищеца – около четири месеца и фактът, че същото не е приключило окончателно, предвид необходимостта от рехабилитация и раздвижване на крайника; периода, през който пострадалият е търпял интензивни болки и страдания /около 15 дни/, както и медицинската прогноза, че ще търпи по-малко интензивни болки при промяна на времето за период от около три години.
Макар и от значение за изхода на спора, поставеният от касатора материалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не е осъществено нито едно от поддържаните по отношение на него основания.
На първо място, не може да се приеме, че е налице противоречие на въззивното решение с представеното по делото решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, Второ търговско отделение, постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно детерминирането на критерия „справедливост”. При постановяване на обжалвания акт решаващият състав е съобразил указанията по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4 от 1968г, като е взел предвид всички онези конкретни обстоятелства, имащи значение за определяне размера на неимуществените вреди, претърпени от ищцата, които са напълно различни от тези по цитираното решение на ВКС.
Неоснователно е и становището, че поставеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Наличието на цитираната по-горе задължителна съдебна практика, както и формираната такава по реда на новия ГПК, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1943 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 2767/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: