О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр. София, 06.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр.дело № 716 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Агро-Инвест 999“ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя К. Б., подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.Т. Т. от АК-Х. срещу въззивното решение № 152 от 2.10.2019 г, по гр.дело № 287/2019 г на Пловдивски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 98/25.3.2019 г по гр.дело № 486/18 г на Окръжен съд-Пазарджик.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена наемна цена в размер на 28 800 лв за времето от 29.6.2016 г до предявяване на иска-5.7.2018 г, поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧОС на прокурорска преписка № 4968/14 г на РП-Плевен.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Предявеният иск е по чл.2б ал.1 ЗОДОВ.
Установено е от доказателствата по делото, че на 20.11.2014 г дружеството-касатор е закупило лек автомобил „K..“ модел „ S…“, с рег. [рег.номер на МПС] , обективиран в договор от същата дата.След закупуването на автомобила, на 2.12.14 г същият е бил отдаден под наем на Б. С. срещу месечна наемна цена в размер на 1200 лв с ДДС.На 19.4.15 г лекият автомобил е иззет по ДП № 168/15 г, тъй като същият е бил обявен за издирване, по повод извършена кражба в Испания.Към момента на кражбата лекият автомобил е бил собственост на испанско дружество и е бил застрахован за риск „кражба“.Застрахователят е заплатил на дружеството обезщетение в размер на стойността на автомобила и се е суброгирал в правата на собственика.На 3.5.16 г между ищеца и застрахователя е постигната спогодба, по силата на която първият
е заплатил на втория сумата 1800 евро, като последният се е отказал от претенциите си по отношение на вещта.От момента на сключване на спогодбата-3.5.16 г ищецът е направил редица искания до прокуратурата за връщане на иззетия като веществено доказателство автомобил, но нито едно от тях не е уважено с мотива, че съгласно чл.111 НПК предметите, иззети като веществени доказателства могат да бъдат върнати на правоимащая, с разрешение на прокурора, преди приключване на наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина.Няма спор, че вещта не е върната до подаване на исковата молба.
С обжалваното въззивно решение е прието от правна страна, че вещта е иззета на 19.4.2015 г и до 5.7.18 г не е върната на собственика, тъй като досъдебното производство не е приключило, поради което се налага изводът, че правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, следователно налице е първия елемент от фактическия състав на чл.2б ЗОДОВ.Не се установява обаче наличието на пропуснати ползи, тъй като приходът, който не е реализиран, трябва да е реален и сигурен, а не хипотетичен.Прието е, че пропуснатата полза е останала недоказана, доколкото сключеният договор за наем на автомобила е бил за срок от 1 година, а показанията на св.С. относно желанието му да го ползва трайно са лишени от конкретност.Фактът, че свидетелят е наел под наем друг автомобил на касатора е приет за неотносим.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът подържа наличие на основането по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като формулира следния въпрос, уточнен от настоящата инстанция, съобразно предоставените й правомощия, както следва : изхождайки от фактите по делото, кога следва да се приеме, че една вреда е евентуална и хипотетична или реална и доказана, при твърдение, че същата е настъпила в резултат на пропуснати ползи от невъзможността собственикът на вещта, иззета като веществено доказателство в наказателното производство, да я ползва.
Въпросът е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, от значение е за крайния изход на спора и на състава не е известно по него да има създадена съдебна практика, поради което следва да бъде допуснат касационен контрол на въззивният акт на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 152 от 2.10.2019 г, постановено по гр.дело № 287/2019 г на Пловдивски апелативен съд, Гражданска колегия.
ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество, в размер на 12, 50 лв по сметка на ВКС, като в този срок представи по делото доказателства за внасянето й.
При неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба се бъде върната, а производството по делото прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.