2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр. София, 06.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр.дело № 859 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. В. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Б. Й. от АК-П. срещу решение от 16.1.2020 г, постановено по в.гр.дело № 635/2019 г на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 157/8.10.2019 г по гр.дело № 237/19 г на РС-Тетевен.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от В. Б. В. срещу К. Л. П. осъдителен иск за сумата 13 000 лв на основание чл.59 ЗЗД, която сума се подържа, че е платена с оглед сключване на договор за продажба на недвижим имот в [населено място], който е останал неосъществен.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му, както и постановяване на друго, с което искът бъде уважен, ведно със следващите се от това законни последици
Ответникът по касационната жалба К. Л. П. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.А. А. от Л. адвокатска колегия.Подържа, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на пестотин лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е определена неправилно от първоинстанционния съд като такава по чл.59 ЗЗД, вместо правилната по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД за връщане на получена при отпаднало основание сума в размер на 13 000 лв, която ищецът подържа, че е предал на ответника във връзка с договореност последният да му продаде къща в [населено място], на [улица].Тъй като не се стигнало до сключване на сделка ищецът претендира връщане на сумата, получена от ответника на неосъществено основание.Въззивният съд е приел, че искът останал недоказан, тъй като ищецът не е установил факта на предаване на сумата на ответника, основанието за това и неговото неосъществяване.Липсват преки и косвени доказателства за тези факти, а свидетелски показания са недопустими.Обясненията, дадени от ответника и жената, с която живее на семейни начала, дадени по ДП № 2/18 по описа на РУ на МВР-Ябланица, в които К. П. признава, че е получил от ищеца сумата от 13 000 лв за закупуване на къщата, в която живее, съдът е приел, че не следва да кредитира, предвид обстоятелството, че са дадени в друго производство и ще бъде нарушен принципа на непосредственост при събиране на доказателствата.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК се подържат касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, формулирани следните въпроси :
1.Представлява ли съществено процесуално нарушение недопускането на гласни доказателства във въззивното производство, за установяване на важни обстоятелства, поискани от страната с молба.
2.Свидетелските показания, дадени в досъдебното производство могат ли да се ползват като доказателства за релевантни за гражданския процес факти.
3.Може ли изявлението на едно лице, направено в досъдебното производство да се приеме за признание на иска. Допустимо ли е доказателствата, събрани в наказателното производство срещу едно лице да бъдат използвани в гражданския процес срещу друго лице /има предвид обясненията на третото лице/
4. Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява предаване на сума над 5 000 лв.
По първия въпрос.
В съответствие с изискванията на чл.266 ГПК във въззивното производство страните не могат да представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.Те могат да сочат нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, както и да представят доказателства за нововъзникнали обстоятелства.Пред въззивният съд може също така да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.Допускането на доказателства във въззивното производство, извън посочените случай е недопустимо.
В разглеждания случай обаче е налице различна хипотеза.
С определение от 20.11.2019 г, постановено в закрито заседание по в.гр.дело № 635/2019 г, Окръжен съд-Ловеч е постановил, че приема за редовна и допустима постъпилата от В. В. жалба срещу първоинстанционното решение и коригира доклада по делото, като приема, че правното основание на спора е по чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД.С оглед горното съдът на основание чл.146 ал.1 т.5 ГПК изрично постановява, че дава на жалбоподателя възможност в едномесечен срок да посочи доказателства за отпадане на основанието, на което е престирана сумата.
В рамките на този срок с писмена молба вх.№ 8640/16.12.2019 г жалбоподателят сочи, че желае да се възползва от дадената му възможност да ангажира доказателства относно причините за отпадане на основанието, на което е предадена сумата, във връзка с което иска допускане на гласни доказателства, посочвайки имената на четирима свидетели.Върху молбата съдът се е произнесъл с акт, написан на ръка, който гласи следното „ искането за допускане на свидетели е преклудирано на основание чл.266 ГПК и се оставя без уважение“, след което със съдебното решение е приел, че жалбоподателят не е доказал факта, за който е отказал допускането на доказателства.
При това положение следва да се приеме, че е налице соченото от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по така поставения процесуален въпрос уточнен от настоящата инстанция, съобразно дадените й правомощия в следния смисъл : Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато във въззивното производство съдът е приел за преклудирано доказателствено искане, което страната е направила в изпълнение на изрично дадените й указания в предоставения срок.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.1.2020 г, постановено по в.гр.дело № 635/2019 г на Окръжен съд-Ловеч.
ЗАДЪЛЖАВА касатора В. Б. В. от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 262 лв и да представи по делото доказателства за внасянето й.
При неизпълнение в срок на горните указания касационната жалба ще бъде върната, а производството по нея прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.