О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 18.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №698/2011 г.
Производството е по чл.274, ал..3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. А. П. – процесуален представител на ищеца Б. Р. Р. от [населено място], срещу въззивно определение от 01.7.2011 г. по гр.д.№1287/2011 г. по описа на Софийския градски, г.о., ІІ-Д въззивен състав,
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение от 17.8.2010 г. по гр.д.№33845/2008 г. Софийският районен съд, ГО, 79 състав, е отхвърлил предявените от Б. Р. Р. от [населено място] против [фирма] – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ и чл.128 КТ.
С решение от 31.5.2011 г. по гр.д.№1287/2011 г., по въззивна жалба от ищеца Б. Р. Р., Софийския градски съд е отменил решението на първата инстанция по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и е уважил иска. В останалата част решението на първата инстанция е потвърдено.
С молба от 08.6.2011 г. ищецът е поискал допълване на решението, като му се присъдят разноски, съобразно уважената част от исковете.
С допълнително определение от 01.7.2001 г. СГС е оставил молбата без уважение като е приел, че по делото липсват данни за направени разноски от ищеца.
Срещу въззивното определение на Софийския градски съд е подадена частна касационна жалба от процесуалния представител на ищеца Б. Р. с оплаквания за незаконосъобразност, а именно че по делото са налице доказателства, представени пред първата инстанция, от които е видно, че разноски за адвокат са направени от ищеца, а именно – договор за правна помощ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че изводите на съда противоречат на доказателствата по делото, както и на приетото в определения: №114/02.6.2011 г. по т.д.№422/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; №51/01.7.2010 г. по т.д.№1041/2009 г. на ВКС, І т.о., и №672/30.12.2010 г. по гр.д.№509/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., и се търси отговор на въпроса следва ли по делото да са налице доказателства за извършени от страната разноски, за да бъдат те присъдени при положителен за нея изход от спора.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната жалба.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], е депозирал отговор по чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на въззивното определение до касационно обжалване, настоящият състав на съда приема следното:
Отговорът на поставения от страната въпрос е положителен и е решен в обжалваното определение в противоречие с представената по делото съдебна практика. Последната е правилна, тъй като приема, че за да се присъдят разноски на страна, която печели спора изцяло или частично, е необходимо да са представени от същата писмени доказателства за тях.
С оглед отговора па поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че обжалваното определение е частично неправилно, тъй като по делото са налице писмени доказателства, от които се установява, че ищецът е направил разноски за адвокат още пред първата инстанция. Договорът за правна помощ/серия А, №0812950/ е пришит пред исковата молба и от същия е видно, че ищецът е внесъл по него 500 лева. С въззивното решение от предявените 4 обективно съединени иска, а е уважен само един, поради което за него ответникът следва да заплати направените разноски, които съдът намира, че са в размер на 130 лева.
Поради това обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение молбата за присъждане на разноски до размер на 130 лева и за посочената сума [фирма] следва да бъде осъдено да ги заплати на Б. Р. Р. от [населено място].
В останалата част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение от 01.7.2011 г. по гр.д.№1287/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав.
ОТМЕНЯ въззивно определение от 01.7.2011 г. по гр.д.№1287/2011 г. по описа на Софийския градски, г.о., ІІ-Д въззивен състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищеца Б. Р. Р. от 08.06.2011 г. по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на решение за разноските до размер на 130 лева, и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] – София, да заплати на Б. Р. Р., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], блок 12, ет.5, сумата 130/сто и тридесет/лева – деловодни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение от 01.7.2011 г. по гр.д.№1287/2011 г. по описа на Софийския градски, г.о., ІІ-Д въззивен състав, в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: