О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 06.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4258 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на апелативната прокуратура в гр.Бургас, чрез прокурора К. К., против решение № 39 от 12 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 124/2019 г. по описа на апелативния съд в гр.Бургас, в частта му, с която е потвърдено решение № 428 от 17 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 1072/2018 г. по описа на окръжния съд в гр.Бургас, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. П. Д.-П. от [населено място] сумата от 15000 лева обезщетение за причинените ? неимуществени вреди от незаконно обвинение.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че обжалваният акт противоречи на задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., т. 11 от ТР № 3/2004 г., ОСГК и т. 19 от ТР № 1/2001 г., ОСГК. Нарушен бил прогласеният в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, тъй като определеният в случая размер на обезщетението не отговарял на действително претърпените и доказани по делото вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което бил прекомерно завишен. Не бил извършен цялостен, задълбочен и обективен анализ на доказателствения материал. Въпреки че били обсъдени всички релевантни обстоятелства (продължителността на наказателното производство; тежестта на обвинението; липсата на наложени мерки за процесуална принуда; наличието на друго висящо наказателно производство срещу ищцата през процесния период, по което тя е била осъдена с влязла в сила присъда; липсата на принос от страна на органите на прокуратурата за медийното отразяване на случая; икономическият стандарт в страната), въззивният съд не посочил защо счита, че сумата от 15000 лева отговаря на критерия за справедливост. Не били отчетени в достатъчна степен липсата на негативни последици в професионалната сфера на ищцата, както и обстоятелството, че не са налице доказателства претърпените от нея неимуществени вреди да се дължат преимуществено на процесното наказателно производство. Сочи се, че съгласно данните на Националния статистически институт средният общ годишен доход за едно лице за 2009 г. (когато било повдигнато обвинението) е 3867 лева, а през 2013 г. (когато е влязла в сила оправдателната присъда) е 5094 лева, тоест присъденото обезщетение било прекомерно. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се и че решението е очевидно неправилно, без да се излагат съображения.
Ответницата по касационната жалба С. П. Д.-П., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М.К., в отговор излага доводи както за липса на основания за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователност на жалбата по същество.
Срещу решение № 39 от 12 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 124/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], е подадена и касационна жалба от С. П. Д.-П., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. И., в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение № 428 от 17 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 1072/2018 г. по описа на окръжния съд в гр.Бургас, и искът за неимуществени вреди е отхвърлен частично за сумата над 15000 лева до присъденото обезщетение от 25000 лева, както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на същия иск за горницата над 25000 лева до пълния предявен размер от 70000 лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и че е необосновано. Сочи се, че въззивният съд не е обсъдил фактите по делото в пълнота, а избирателно, като не е взел становище по всички доводи на ищцата за неправилност на първоинстанционното решение. Не бил извършен необходимият анализ на фактите, относим към правилното прилагане на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорват се изводите, че за начало на предприетата по отношение на ищцата наказателна репресия следва да се счита привличането ? в качеството обвиняем, тъй като още с разпита ? като свидетел на 08.11.2008 г. у нея се породили притеснения. Поддържа се, че отношение към размера на обезщетението имало и поведението на органите на прокуратурата, което било тенденциозно, а не насочено към установяване на обективната истина. Не било отчетено и поведението на ищцата, която участвала активно и е съдействала на правораздавателните органи. Пренебрегнати били данните за отражението на процесното наказателно производство върху здравословното ? състояние. Поддържа се, че в случая не е налице претенция за обезщетение за обичайните при такива случаи вреди, поради което не следвало да се отчита само, че ищцата е била оправдана с влязла в сила присъда, а да се оценят особеностите на конкретния случай. Неправилно било прието, че не е налице принос на прокуратурата по отношение на медийните публикации, както и че обстоятелствата по делото сочат за по-нисък интензитет на търпените вреди. Липсвали мотиви относно някои от обстоятелствата, относими към определянето на справедливия размер на обезщетението – засягането на професионалната сфера на ищцата, личните ? преживявания и накърняването на самочувствието ? като лекар, въпреки че по делото било доказано, че повдигнатото обвинение е довело до много отрицателни емоции (страх, срам, чувство за унижение и накърняване на личното и професионално самочувствие), злепоставяне пред колегите, пациентите и обществото. Не била съобразена възрастта на ищцата, както и обстоятелството, че към момента на приключване на производството тя не е била осъждана. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответната страна по тази жалба Прокуратура на Република България не представя отговор.
Въззивният съд съобразява, че на 24.10.2008 г. е образувано досъдебно производство № 328/2008 г. по описа на ОДМВР гр.Бургас, по което ищцата първоначално е разпитана като свидетел, а с постановление от 06.03.2009 г. е привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл. 134, ал.1, предл. 2, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Въз основа обвинителен акт от 24.06.2010 г. е образувано н.о.х.д. № 2621/2010 г. по описа на районния съд в гр.Бургас, като съдът е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С постановление от 08.11.2010 г. ищцата е привлечена отново като обвиняем за извършване на същото престъпление. По обвинителен акт от 12.05.2011 г. е образувано н.о.х.д. № 1671/2011 г. по описа на районния съд в гр.Бургас. С присъда от 14 декември 2012 г. ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото ? обвинение, като присъдата на районния съд е потвърдена и с решение от 15 юли 2013 г. на окръжния съд в гр.Бургас. От изслушаните по делото свидетелски показания е счетено за установено, че незаконно повдигнатото обвинение срещу ищцата е дало отражение на общото ? душевно и физическо състояние – затворила се в себе си, чувствала неудобство, стрес и напрежение; накърнено било доброто ? име, злепоставена била пред приятели и колеги; обострили се проблемите ? с щитовидната жлеза; променило се отношението на колегите ? към нея и имало случаи, когато пациенти на болницата отказвали лечение при нея. Установено е, че паралелно с процесното наказателно производство срещу ищцата тя е била привлечена като обвиняем и по друго досъдебно производство.
При тези данни въззивният съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди вследствие на повдигнатото срещу нея незаконно обвинение, но не и за извършените действия по времето, когато тя е имала качеството свидетел. За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът е отчел, че повдигнатото срещу ищцата обвинение не е за тежко умишлено престъпление; че не ? е била взета мярка за неотклонение, нито са ? били наложени други мерки за процесуална принуда, с които да са били ограничени конституционно гарантираните ? права на личен живот и на труд; че производството се е развило в разумен срок (четири години и четири месеца), предвид обстоятелството, че същото е протекло със съдебна фаза на две инстанции. Съдът е съобразил факта, че след постановяване на оправдателната присъда от 15 юли 2013 г., във връзка с която ищцата претендира вреди, е продължило другото наказателно производство, завършило на по-късен етап, поради което търпените от нея неимуществени вреди са били резултат и от двете производства. Във връзка с представените от ищцата разпечатки от публикации в електронни медии, съдържащи информация за процесното наказателно производство, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като не е установен негов принос за тях. Прието е, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 25000 лева е прекомерно с оглед тежестта на претърпените вреди, икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на незаконното наказателно производство. Предвид това въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 15000 лева удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Въззивното решение не е очевидно неправилно. При служебната му преценка, независимо от липсата на обосновка на твърдението на прокуратурата, не се установява наличието на хипотезите на тази квалифицирана форма на неправилността на съдебния акт: законът да е приложен в неговия обратен смисъл, или да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или съдът да е допуснал явна необоснованост на акта си като следствие от грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи тази форма на неправилност следва да се установява непосредствено от мотивите на въззивния съд, без да има нужда от преценка на събраните доказателства и доводите на страните.
Касационният съд приема, че се обосновава допускането на касационното обжалване по уточнения от съдебния състав въпрос, поставен и в двете касационни жалби, за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, доказателствата и тяхното значение, свързани с правилното прилагане на принципа на справедливостта при определянето на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като даденото от въззивния съд разрешение се съпостави с постановките на ППВС № 4/1968 г., ППВС № 7/1959 г., разясненията на ВКС според т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК, и т. 19 от ТР № 1/2001 г., ОСГК, и тълкуването на въпроса, дадено от ВКС в решение № 16 по гр.д. № 2686/2016 г., III г.о., решение № 161 по гр.д. № 377/2016 г., IV г.о., решение № 239 по гр.д. № 4963/2017 г., IV г.о., решение № 210 по гр.д. № 174/2018 г., III г.о., решение № 179 по гр.д. № 4551/2017 г., III г.о. След като се даде отговор на въпроса, по съществото на спора ще се прецени и дали при определянето на справедлив размер на обезщетението са съобразени моментът, от който тече наказателната репресия, вида и броя на извършените процесуално-следствени действия с ищцата във връзка с повдигнатото й обвинение, значението на обвинението в извършване на престъпление в професионалната област на ищцата, значението на медийната разгласа на наказателното преследване, значението на социално-икономическите условия в страната към съответния период и след всичко това се мотивира размера на обезщетението, като се съобразят действително заявените от ищеца вреди, в какъвто смисъл са подробно формулираните въпроси на ищцата-касатор.
За касационното обжалване касаторката Д.-П. дължи държавна такса от 5 лева. Прокуратурата не дължи държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 39 от 12 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 124/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
УКАЗВА на касаторката Д.-П. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 5 лева, като в противен случай производството по делото по нейната касационна жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.