2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
София, 16.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1683 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. Й. В. и В. Х. В. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. Г. С., против решение № 70 от 7 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 425/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е отменено изцяло решение № 375 от 9 август 2016 г., постановено по гр.д. № 1437/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], за отхвърляне на предявения от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – [населено място], представлявана от К. Т. – главен публичен изпълнител, срещу В. Х. В., лично и в качеството му на ЕТ „В. В.“, Ц. Й. В. и Р. Р. Д. иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, и вместо него е обявен за недействителен по отношение на държавата сключеният между В. и Д. договор за покупко-продажба на апартамент с идентификатор № …., находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ….., с площ по документи – 65,98 кв.м., ведно с прилежащи части: складово помещение № 3, с площ 12.30 кв.м., и 11% ид.ч., равняващи се на 15,95 кв.м., от общите части на сградата, обективиран в нотариален акт № …, том…, рег. № …, дело № …/….. г. на нотариус Д. Р., рег. №.. на Нотариалната камара. Срещу въззивното решение е постъпила и касационна жалба от Р. Р. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. П. А..
В жалбата на Ц. и В. В. се заявяват всички основания за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е неприложима по отношение на Ц. В., предвид обстоятелството, че по отношение на нея не е установено наличие на публични задължения. Във въззивното решение липсвали мотиви относно основателността на иска срещу съпругата на длъжника, поради което съдебният акт в тази част бил необоснован. Въпреки че процесният имот е бил притежаван от В. в режим на бездялова съпружеска имуществена общност, законодателят допускал разделност на тази имуществената общност, когато имуществото служело за обезпечение на лични задължения на единия съпруг (каквито са данъчните задължения), а не за посрещане на нужди на семейството, поради което за обезпечение на публичните задължения на единия съпруг служело 1/2 ид.ч. от общото имущество. В тази връзка липсвали аргументи защо сделката е изцяло обявена за недействителна, а не само за 1/2 ид.ч. Поддържа се още, че изложените в съдебния акт доводи относно субективния елемент на фактическия състав на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК били бланкетни. От мотивите на въззивното решение не било ясно въз основа на кои доказателства съдебният състав е преценил, че са налице изискуемите от закона предпоставки за уважаване на иска, като липсвало обсъждане на доказателства или препращане към мотивите на първата инстанция. От събраните в хода на производството доказателства не се установявало намерение за увреждане на кредитора. Било доказано, че комуникацията на едноличния търговец с упълномощеното от него лице пред органите на Националната агенция за приходите била влошена, поради което не можело се приеме, че В. е предвиждал резултата от ревизионното производство, и въз основа на това да се направи извод за наличие на намерение за увреждане. Противоречал на процесуалния закон и изводът на въззивния съд, че заповедта за възлагане на ревизията била редовно връчена, като бил игнориран фактът, че по делото не е представен оригинал на пълномощното за получаване на заповедта за възлагане на ревизия, въпреки направеното оспорване на представените от ищеца пълномощни. Във връзка с това оспорване са изложени и твърдения за извършен „пренос на подпис“. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В жалбата на Р. Р. Д. се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като бил разгледан иск на непредявено основание, доколкото в исковата молба не са се съдържали твърдения, че атакуваната сделка била сключена на цена, по-ниска от пазарната, но въпреки това, за да обоснове извода си за наличие на субективния елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, въззивният съд е приел, че продажбата била извършена на силно занижена цена от гледна точна на житейската опитност. Решението било и частично недопустимо по отношение на Ц. В., по отношение на която липсвал правен интерес от воденето на предявения иск – тя не била длъжник на държавата и не можела да отговаря за чуждо задължение със своето имущество (притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от апартамента в режим на съпружеска имуществена общност). Поддържа се, че решението е постановено по нередовна искова молба, доколкото в нея липсвали твърдения относно субективния елемент на фактическия състав, като било и налице противоречие между обстоятелствена част и петитум. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: решението било основано на документи (четири броя декларации за разкриване на банкова тайна и три броя пълномощни), които следвало да бъдат изключени от доказателствения материал по делото – въпреки направено искане по чл. 183 ГПК за представянето им в оригинал, при непредставянето им съдът не ги изключил, а ги взел предвид при постановяването на акта си; въз основа на пълномощните съдът е стигнал до извод за редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия и на ревизионния акт, тоест че е налице общата предпоставка по чл. 216, ал. 1 ДОПК. Извършването на сделката по-малко от месец след връчване на ревизионния акт пък мотивирало съда да приеме, че е налице и субективният елемент – намерение за увреждане. Твърди се, че ако горепосочените доказателства са били изключени от доказателствения материал, съдът би достигнал до противоположни решаващи изводи. В нарушение на изискванията на чл. 235 и 236 ГПК въззивният съд не бил обсъдил доказателствата по делото, в т.ч. заключението на графологическата експертиза, допълнителното ? заключение, посочените от ищеца заповеди, от които било видно, че същите са били връчвани на лице, за което няма данни за надлежно учредена представителна власт. Поддържа се, че съдът е приел за доказани факти, за които ищецът не е представил доказателства, въпреки че носил тежестта на пълното и главното им доказване, а приел за недоказани факти, за които ответниците ангажирали доказателства. В отклонение от изискванията на чл. 269 ГПК съдът се бил произнесъл по оплакване, което не се съдържало във въззивната жалба, а именно – първоинстанционният съд не бил съобразил, че цената по атакуваната сделка била под пазарната. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение и се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В постъпили отговори на касационните жалби Националната агенция за приходите, представлявана от изпълнителния директор Г. Д., чрез Г. Р. – публичен изпълнител при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – [населено място], излага доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
В решението си въззивният съд приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Счетено е за установено, че публичното вземане е било установено с влязъл в сила административен акт, респективно с влязло в сила съдебно решение на Върховния административен съд; че атакуваната сделка е сключена след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия и на ревизионния акт, като заповедта за възлагане на ревизия е била надлежно връчена на В. В., чрез упълномощено от него лице. За недоказани са приети възраженията, че В. не е знаел за наличието на публични задължения, предвид представените нотариално заверени от него декларации, депозирани в хода на ревизионното производство, с които е дал съгласие за разкриване на банкова тайна. При съвкупна преценка събраните по делото доказателства, въззивният съд приема, че е налице намерение за увреждане, тъй като сделката била сключена след по-малко от месец от връчване на ревизионния акт, с който били установени публични задължения за сумата от 126080 лева. Знаейки за техния размер, ответникът се разпоредил с единствения си недвижим имот, като го продал на цена, близка до размера на данъчната оценка, която цена била силно занижена с оглед местоположението на имота в централната част на [населено място]. Установено е, че въпреки действителното получаване на цената, продавачът не е използвал тази сума за погасяване на задълженията си, нито е започнало издължаване с други средства. Същественото намаление на активите, от които публичният изпълнител би могъл да се удовлетвори, продажбата на занижена цена, бързината, с която било извършено прехвърлянето, и неплащането на задълженията по ревизионния акт са мотивирали въззивния съд да приеме, че продажбата е била извършена при наличието на знание за увреждане, като липсвали данни задълженото лице да разполага с друго имущество, достатъчно да покрие задълженията му. За неубедителни в контекста на останалите доказателства по делото са приети показанията на свидетеля П., според които сделката била планирана дълго преди момента на сключването ?, защото той не е договарял със собственика, а с неговия син; не е имал договор с нито една от страните по сделката, а е действал като брокер; не е отнел стоп капарото въпреки продължителното забавяне от страна на купувача; не е извършил проверка на имота и не разполагал с никаква документация за сделката, което било нелогично, ако е действал като брокер. По тези съображения съдът е отрекъл ответникът В. да е имал намерение за продажба към сочения от свидетеля момент (зимата на 2014 г.), а и този момент също попадал в т.н. „подозрителен период“ след връчване на заповедта за ревизия.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване за проверка на твърдението за постановяване на решението по нередовна искова молба, както и по въпроса, поставен в двете касационни жалби, може ли съдът за личен дълг на единия съпруг да обяви за недействителна по реда на чл. 216 ДОПК цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, по който въпрос следва да се съобразят разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 2/2001 г., ОСГК, и т. 1 на ТР № 5/2013 г., ОСГТК.
Едва след разрешаването на посочените по-горе въпроси, ще е възможно да се даде отговор и на останалите, обусловили изхода на спора, въпроси, поставени и в двете касационни жалби за задължението на съда да изложи мотиви във връзка с всички събрани по делото доказателства и защо кредитира едни доказателства, а други не, относно последиците от непредставяне на оригинален документ при оспорен негов препис, относно доказателствената тежест за установяване елементите от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, относно момента, към който следва да се установи субективния елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, и по приложението на чл. 269 ГПК.
За касационното обжалване касаторите В. и Д. дължат държавна такса от по 1716,52 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 70 от 7 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 425/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
УКАЗВА на Ц. и В. В. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представят в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 1716,52 лева, като в противен случай производството пред ВКС ще бъде прекратено.
УКАЗВА на Р. Д. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 1716,52 лева, като в противен случай производството пред ВКС ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: