ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 93
София, 19.02.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3692 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на прокурор в ОП Велико Търново срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 27.VІ.2019г. по в.гр.д. № 276/2019г.
Ответникът по жалбата П. И. П. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Кр.С. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобръзи следното:
С атакуваното решение ВТОС е потвърдил решението на ВТРС от 28.І.2019г. по гр.д. № 2871/2018г. в частите, с които Прокуратурата на РБ /ПРБ/ е осъдена да заплати на П. П. 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 24.Х.2017г., и е отхвърлена претенцията на П. за разликата до пълния предявен размер 18362.40лв.
Въззивният съд, препращайки към фактическите и правните изводи на първоинстанционния, е приел, че: с постановление от 19.Х.2016г. на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.290 ал.1 НК, с решение на ВТРС по НОХД № 2321/2016г. той е признат за виновен в извършването му, оправдан е с решение на ВТОС, което с решение на ВКС от 24.Х.2017г. по н.д. № 770/2017г., постановено по протест на прокуратурата, е потвърдено. Взети са предвид показанията на свидетелката Ст.П., съпруга на ищеца, според които делата – гражданско и наказателно – се отразили зле на бизнеса и на здравословното състояние на П., с решение на ТЕЛК от 2017г. той бил с трайно намалена работоспособност поради захарен диабет, което заболяване било вследствие разтакаванията му по съдилища, полиция, разпити. Взето е предвид и че до признатата при преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК от 06.І.2017г. ТНР 74% поради общо заболяване с водеща диагноза инсулинозависим диабет ищецът е бил с ТНР 73% с дата на инвалидизиране 10.ІІ.2010г. Направен е извод при тези обстоятелства, че са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди. При определяне размера на дължимото се за тях обезщетение са взети предвид продължителността на наказателното производство – около година и половина, че то е увредило сериозно авторитета на ищеца в обществото, отразило се на отношенията и социалните му контакти, повлияло негативно върху бизнеса му и върху здравето и физическото му състояние, като се разболял от захарен диабет и с ЕР на ТЕЛК след преосвидетелстване му е призната 74% ТНР, бил е осъден на първа инстанция, определена му е била мярка за неотклонение „подписка”, икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, че осъждането само по себе си има ефект на репарация.
Въззивният съд е оценил като неоснователни оплакванията на касатора, релевирани във въззивната му жалба: за недоказаност на неимуществените вреди – прието е, че те са установени от показанията на свидетелката; за предубеденост на показанията на свидетелката – прието е, че те са преценени с оглед заинтересоваността й; че размерът на вредите е по-нисък с оглед, че претърпените неудобства не са над обичайните, тъй като са извършени възможно най-малко следствени действия с участието на ищеца като обвиняем, задължителни съгласно НПК, продължителността на наказателното производство в досъдебната фаза е два месеца, най-лека мярка за неотклонение, липса на други мерки за процесуална принуда – прието е, че всички тези обстоятелства са взети предвид, както и че заболяването от диабет датира от 2010г., а не след повдигане на обвинението. Във връзка с продължителността на досъдебното производство е прието, че следва да бъде взета предвид продължителността на цялото наказателно производство, тъй като обезщетението се дължи заради повдигнатото незаконно обвинение.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК: по въпроса за задължението на съда да разгледа всички доводи и възражения във въззивната жалба, като се твърди неизлагането на мотиви по оплакването във въззивната жалба, че показанията на свидетелката били общи и предубедени и фактически опровергали твърденията в исковата молба; по въпроса при определяне размера на обезщетението следва ли да се вземат предвид всички относими обстоятелства, вкл. икономическа среда, жизнен стандарт и разбиране за справедливост, и да изложи конкретни мотиви за значението на всяко от тях при определянето на размера; по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди при определяне размера на обезщетението.
ВКС намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроса за задължението на съда да изложи мотиви за значението за размера на обезщетението на всички приети за относими в тази насока обстоятелства, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана например в решение по гр.д. № 2516/2014г. ІV ГО.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново № 292 от 27.VІ.2019г. по в.гр.д № 276/2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: