3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 26.06.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2444/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], чрез „А. Банка – Клон България”, срещу определение № 15 от 28.01.2013 г. по в. ч. т. д. № 19/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от банката частна жалба срещу постановеното от Великотърновски окръжен съд определение № 809 от 03.12.2012 г. по т. д. № 253/2012 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки в образуваното от длъжника [фирма], [населено място] производство по чл. 626 ТЗ.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно с твърдението, че процесуалната му легитимация да обжалва постановеното първоинстанционно определение по чл. 629а ТЗ произтича от качеството му на взискател по спряното изп. д. № 20128150400434 на ЧСИ Т. К., тъй като с посочения акт се прегражда възможността му да се удоволетвори в рамките на индивидуалното принудително изпълнение от стойността на ипотекираните в негова полза имоти, още повече, че същите не са собственост на длъжника, а на трети лица.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място], чрез „А. Банка – Клон България” частна жалба срещу постановеното от Великотърновски окръжен съд определение № 809 от 03.12.2012 г. по т. д. № 253/2012 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като банката не е процесуално легитимирана да обжалва посочения съдебен акт. Решаващият състав е преценил, че установеният в чл. 629а, ал. 6 ТЗ процесуален ред за съобщаване на постановените предварителни обезпечителни мерки определя и кръга на лицата, които имат право да ги обжалват и това са: лицето, по отношение на което са наложени мерките и лицето, което е поискало налагането им. С оглед на това и доколкото [фирма], [населено място], която макар да е взискател по изпълнителното дело, не е сред тези лица, то същата не е легитимирана да обжалва определението по чл. 629а, ал. 1 ТЗ.
Определението е правилно.
Преценката относно активната процесуалноправна легитимация по частната жалба, с която е сезиран въззивният съд, е изцяло в съответствие със закона. Съгласно изричната разпоредба на чл. 629а, ал. 6 ТЗ, правото да обжалват постановените предварителни обезпечителни мерки е предоставено на точно определени участници в съдебното производство по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и това са – кредиторът, поискал налагане на мерките и лицето, по отношение на което те са наложени. В случая, доколкото налагането на мерките не е инициирано от [фирма], [населено място], която няма и качеството на страна в производството по т. д. № 253/2012 г. на Великотърновски окръжен съд, то същата не разполага с правната възможност да атакува посоченото определение. Неоснователно в тази връзка е твърдението на банката-частен жалбоподател, че правото й на жалба е обусловено от качеството й на взискател в образуваното срещу длъжника [фирма] изпълнително дело. Подобно становище е в пряко противоречие с императивното правило на закона относно легитимацията за обжалване на предварителните обезпечителни мерки, а също и с практиката на ВКС, цитирана и от въззивния състав – определение № 233 от 29.03.2012 г. по ч. т. д. № 897/2011 г. на ІІ т. о. Фактът, че [фирма] е ипотекарен кредитор на ответното дружество и че е взискател по образуваното срещу него изпълнително дело, обосновава правото й да обжалва единствено актовете, постановени в това производство актове, но не и актовете, постановени в други производства, по които същата не е страна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15 от 28.01.2013 г. по в. ч. т. д. № 19/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: