4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София,26.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4279/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 343 от 02.10.2013 г. по в. гр. д. № 499/2013 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Свиленградски районен съд решение № 152 от 27.05.2013 г. по гр. д. № 1092/2012 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 17 624.52 лв. по фактура № [ЕГН]/08.09.2009 г. – платена без правно основание цена на електрическа енергия за периода от 28.05.2009 г. до 18.08.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2012 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Според касатора, решаващият състав неоснователно се е позовал на формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС за недопустимост на едностранното коригиране на сметките на потребителите, с твърдението, че същата не следва да се бъде съобразявана, предвид последващото нормативно изменение – влязлата в сила редакция от 17.07.2012 г. на Закона за енергетиката и по-специално чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, допускащ такава корекция на сметките. Развити са подробни съображения за това, че клаузите на Общите условия на доставчика във връзка с корекцията на сметки не са неравноправни по смисъла на чл. 143 във връзка с чл. 146 З. и обвързват валидно дружеството-потребител, доколкото същият е разполагал с възможност да окаже влияние върху съдържанието на Общите условия, а по делото няма данни да се е възползвал от тази възможност.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с въпросите: „1. Налице ли е законова забрана страните по облигационна сделка да уговарят помежду си начини за уреждане на отношенията си при настъпило неоснователно разместване на имуществени блага; 2. Недействителни – нищожни като противоречащи на закона ли са клаузите от Общите условия на енергийните предприятия, доколкото същите са приети при изричното изискване на закона и не му противоречат”. По отношение на тези въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 12.11.2013 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът на [фирма], [населено място] за връщане на сумата 17 624.52 лв. по фактура № [ЕГН]/08.09.2009 г., начислена като цена на електрическа енергия за периода от 28.05.2009 г. до 18.08.2009г. въз основа на съставен констативен протокол № 29303/24.08.2009 г. от извършена проверка на средството за търговско измерване, установяваща по-малка консумация в обекта на ищеца, въззивният съд е приел, че същата е недължимо платена доколкото липсва предвидена в закона възможност за енергийния оператор да коригира сметките за електроенергия за минал период. Препращайки към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК, решаващият състав е възприел изцяло извода, че клаузата на чл. 28 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], [населено място], предвиждаща възможност за последваща корекция на сметките, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, т. 18 З., тъй като е неравноправна, създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по договора и допуска санкциониране на потребителя, без да изисква виновно поведение от негова страна. В тази насока съдът се е позовал на практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, имаща задължителен характер.
Обжалваното решение е подписано с особено мнение от единия от членовете на съдебния състав – съдия Т. Х., който е застъпил становище, че искът е неоснователен, тъй като са налице предпоставките за едностранна корекция на сметката на ищеца за минал период, предвидени в чл. 28 от Общите условия на доставчика на електроенергия, каквато корекция е допустима предвид изрично предвидената за това възможност в чл. 45 от приетите от ДКЕВР на основание чл. 83, ал. 2 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Първият от поставените от касатора въпроси не може да бъде определен като значим за конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е формулиран общо теоретично, без да е отнесен към конкретния правен спор. Освен това, отговор на същия се съдържа в нормата на чл. 9 ЗЗД, в която е закрепен един от основните принципи на облигационното право – за свобода на договарянето. В случая, обаче, въпросът се свежда до пределите на тази свобода, с оглед наличието на нормативни ограничения, произтичащи от спецификата на конкретните отношения. Именно тези ограничения са взети предвид от решаващия състав при формиране на извода му за нищожност на спорната клауза от Общите условия, а доколко същите са преценени правилно, това е предмет на самия касационен контрол.
Макар и значим за делото, вторият въпрос също не обосновава допускане на касационното обжалване. Недопустимостта доставчикът на електрическа енергия да извършва последваща промяна на сметките на своите абонати въз основа на клаузи по приети и обвързващи потребителите Общи условия е приета трайно в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, която се споделя и от настоящия състав. Неоснователно е становището на касатора, че тази практика не следва да намери приложение предвид междувременно приетото изменение на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и по-конкретно на разпоредбата на чл. 98а, т. 6, допускаща корекция на сметките. Доколкото в Закона за изменение на Закона за енергетиката не е предвидена изрично обратна сила на посочената норма, съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове същата има действие само занапред и следователно е неприложима към заварените случаи до 17.07.2012 г.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника разноски за настоящото производство в размер на сумата 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 04.11.2013 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 343 от 02.10.2013 г. по в. гр. д. № 499/2013 г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], № 73, разноски по настоящото дело в размер на сумата 1000 (хиляда) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: