3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1050
София, 22.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 820/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Бизнес-И. център [фирма], [населено място] /в производство по несъстоятелност/ срещу определение № 1550 от 25.07.2012 г. по т. д. № 4290/2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати по сметка на Врачанска окръжен съд държавна такса в размер на 192 000 лв. и по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 96 000 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че в атакуваната му част въззивният акт е неправилен, тъй като дължимата държавна такса е определена без да се отчете обстоятелството, че предявеният от синдика иск по чл. 647 ТЗ е неоценяем и че в самата искова молба не е била посочена цена на иска.
Ответниците по частната жалба – синдикът на „Бизнес-И. център [фирма], [населено място] – Т. Н. Н. и [фирма], [населено място] – считат същата за основателна по съображения, изложени в писмени отговори от 10.10.2012 г. и 08.10.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
При определяне размера на дължимата по делото за първоинстанционното и за въззивното производство държавна такса не е допуснато твърдяното нарушение на закона. С оглед предмета на предявения иск с правно основание чл. 647, т. 7 ТЗ – прогласяване недействителността на сключения между двете търговски дружества договор за съвместна дейност от 25.06.2007 г. и допълнително споразумение към него от 12.07.2007 г., въззивният съд правилно е преценил, че дължимата държавна такса е в размер на сумата 192 000 лв. /за първата инстанция/ и съответно 96 000 лв. /за въззивната инстанция/, съобразявайки размера на уговорената от страните в чл. 6 на договора /приет с т. 5 от допълнителното споразумение/ неустойка /4 800 000 лв./, която клауза е една от изрично посочените в исковата молба като увреждащи кредиторите на „Бизнес-И. център [фирма] и обосноваваща предявяването на иска. С оглед на това, напълно неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че искът е неоценяем и че държавната такса следва да бъде определена от съда като за неоценяем иск.
Що се отнася до депозираната от адвокат Г. М. и адвокат В. Г., в качеството им на пълномощници на кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Бизнес-И. център [фирма], [населено място], молба вх. № 10 802/07.11.2012 г. за обезсилване на обжалваното определение по съображения, че съдът е прекратил въззивното производство поради отказ от иска, направен от синдика в противоречие със забраната на чл. 621, ал. 3, т. 3 ГПК, настоящият състав намира, че същата не следва да бъде обсъждана, тъй като е подадена от лица, които не са били страни в производството пред Софийски апелативен съд. Отделно от това, доколкото въззивното определение е обжалвано само в частта за присъдената държавна такса, в частта за прекратяване на производството по предявения иск по чл. 647 ТЗ този акт е влязъл в сила, поради което допустимостта му не може да бъде обсъждана в настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1550 от 25.07.2012 г. по т. д. № 4290/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: