6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
С., 24.04.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 657/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 25 от 29.03.2011 г. по т. д. № 48/2011 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено решение № 385 от 06.01.2011 г. по т. д. № 247/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 248 920.65 лв., представляваща част от стойността на доставена, но неплатена електроенергия по конкретно посочени в исковата молба 12 броя фактури, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 61 421.35 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 11.04.2008 г. до 10.03.2010 г.
К. поддържа, че въззивното решение е нищожно поради неразбираемост на изложените в него мотиви и невъзможност да се прецени дали съдът е приел исковете за недоказани по основание или за недоказани само по размер. При условията на евентуалност се твърди и неправилност на обжалвания акт на всички посочени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу извода на решаващия състав за „неправомерно” измерване на доставеното количество електроенергия, като по основния спорен по делото въпрос, свързан с мястото, на което са поставени средствата за техническо измерване, е застъпено становището, че не е допуснато нарушение на законовите изисквания, които, с оглед спецификата на случая, са не само тези по чл. 120 ЗЕ, но и по чл. 14 от Правилата за измерване на количеството енергия (обн. ДВ бр. 38 от 11.05.2007 г.). Като нарушение на съдопроизводствените правила е посочено отхвърлянето на предявения главен иск единствено по съображение за неговата недоказаност по размер, без да бъде използвана установената в чл. 162 ГПК възможност за определяне на размера на претенцията по преценка от съда. Още повече, че, според касатора, размерът на процесното задължение изобщо не е бил спорен между страните, а освен това – същият е и установен от приетото в първоинстанционното производство заключение на счетоводната експертиза.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за изхода на делото са заявени въпросите: 1. Когато съдът намери иска за доказан по основание, но не и по размер, следва ли да отхвърли същия или следва да уважи претенцията, като извърши необходимите съдопроизводствени действия за установяване на нейния размер (ако се налагат такива); 2. Какъв е критерият за разграничение между разпределителната мрежа и преносната мрежа и има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа; 3. Как следва да се тълкуват разпоредбите на чл. 120 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ във връзка с чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи и чл. 14 от Правилата за измерване на количеството енергия и по-специално: къде следва да бъдат поставени средствата за търговско измерване в случаите, в които даден потребител е собственик на електропровод; този електропровод представлява част от разпределителната мрежа, поради което подлежи на изкупуване по реда на § 4 от ПЗР на ЗЕ; потребителят реално е присъединен към разпределителната мрежа не чрез посочения електропровод, а на границата между разпределителната мрежа и неговите електрически уредби, които не са част от разпределителната мрежа.
По отношение на първия от посочените въпроси се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС и за противоречие в съдебната практика са представени множество актове на ВКС/ВС, в т. ч. решения по чл. 290 ГПК; решения, постановени по отменения ГПК, както и определения по чл. 288 ГПК, които обаче не следва да бъдат съобразявани, тъй като нямат характер на практика на съдилищата по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на втория въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, за доказване на което е представено влязло в сила въззивно решение – решение № 199 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 444/2009 г. на Пловдивски апелативен съд. Допускането на касационния контрол по третия въпрос е аргументирано с твърдението, че посочените правни норми са неясни и непълни, поради което произнасянето на ВКС ще създаде съдебна практика по прилагането им и ще бъде „от значение за развитието на правото”.
Като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване касаторът посочва и твърдяната от него нищожност на въззивния акт.
Освен посочените въпроси, с депозираното след образуване на касационното производство допълнително изложение на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /вх. № 9339 от 25.10.2011 г./, касаторът е поставил като значим за делото още един материалноправен въпрос. Същият, обаче, не следва да бъде съобразяван в настоящото производство, тъй като е заявен след преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 16.06.2011 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] главен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 248 920.65 лв., представляваща част от стойността на доставена, но неплатена електроенергия по конкретно посочени в исковата молба 12 броя фактури, въззивният съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като през процесния период измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не е извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи, което налага извод за неточност на данните за потребеното количество електроенергия. В тази връзка решаващият състав се е позовал на заключението на тройната техническа експертиза, установяващо, че измерването на средно напрежение в [фирма] се е осъществявало в ТП „Я. 1” и ТП „Я. 2” – собственост на дружеството-потребител и че именно на негова територия са разположени и средствата за техническо измерване, което е в противоречие с императивните законови изисквания и е наложило даването на изрични предписания за отстраняването му в Решение № Ж – 02 от 21.12.2009 г. на ДКЕВР, като средствата за техническо измерване бъдат изградени на границата на собственост съгласно Наредба № 6.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед мотивите на атакуваното решение, отговарящ на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, е единствено въпрос № 3, свързан с тълкуване разпоредбите на чл. 120 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ във връзка с чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи и чл. 14 от Правилата за измерване на количеството енергия. Независимо, обаче, от обуславящия му за изхода на делото характер, този въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като поддържаното по отношение на него основание не е надлежно заявено. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване. Докато в случая, със съдържащото се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърдение, че въпросът „е от значение за развитието на правото, тъй като посочените материалноправни норми са непълни и неясни”, касаторът е релевирал само част от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което същото не следва да бъде обсъждано.
Останалите два въпроса /№ 1 и № 2/ не могат да бъдат определени като значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за това, допустимо ли е, ако съдът е счел искът за доказан по основание, да го отхвърли като недоказан по размер изобщо не е релевантен за настоящия спор, тъй като, видно от мотивите на въззивния акт, съдът е приел искът за недоказан по основание, а не за недоказан по размер, в която хипотеза би стоял въпросът за приложението на чл. 162 ГПК. По отношение на другия въпрос – за критерия за разграничение между разпределителната мрежа и преносната мрежа и има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа, липсата на общата предпоставка за допускане на касационния контрол произтича от обстоятелството, че този въпрос изобщо не е бил част от спора и съответно не е обсъждан в мотивите на въззивното решение. Поради отсъствие на общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежи на преценка и наличието на заявените по отношение на посочените два въпроса основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
На последно място, настоящият състав намира, че не съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно, което, съгласно указанията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение, би било самостоятелно основание за допускане на касационния контрол на същото. Напълно неоснователно в тази връзка е твърдението на касатора за неразбираемост на акта по въпроса за доказаността на иска по основание и размер. Напротив, на стр. 6 от мотивите на решението се съдържа недвусмислено и точно изразена волята на съда, че предявеният иск е неоснователен поради безспорния факт на неправомерно измерване на потребеното количество енергия, резултат от неправилно поставяне на средствата за търговско измерване. С оглед на това и доколкото съдът не се е позовавал на липса на доказателства за размера на претенцията, то логичният извод е, че отхвърлянето на същата не е поради невъзможност да бъде определена по размер.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от посочения изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено поради липсата на доказателства за заплащане на такова.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 25 от 29.03.2011 г. по т. д. № 48/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: