3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 15.04. 2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1017/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] срещу решение от 01.11.2012 г. по т. д. № 3165/2011 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е отменено постановеното от Видински окръжен съд решение № 213 от 16.08.2011г. по т. д. № 384/2011 г. по отношение на определената начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] – 20.06.2011 г. и за такава е определена датата 31.12.2010 г.
Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения срещу приетата от съда начална дата на неплатежоспособността на длъжника, като счита, че при определянето й не са съобразени данните от заключението на счетоводната експертиза относно коефициентите на ликвидност, сочещи на настъпила обективна невъзможност на дружеството да изпълнява своите задължения още в края на 2007 г. Според касатора, изводът на решаващия състав за извършени от страна на длъжника плащания след 31.12.2009 г. е необоснован, предвид липсата на конкретни доказателства за това, включително и непредставен отчет за паричните потоци към 31.12.2010 г., а освен това не е взета предвид разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, допускаща наличие на неплатежоспособност и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитори.
Именно с въпроса за определяне момента на настъпване на неплатежоспособността е аргументирано и допускането на касационния контрол, като се поддържа, че същият е решен в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК множество решения на касационната инстанция, постановени по реда на отменения ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на Видински окръжен съд в обжалваната му част по отношение определената дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че неплатежоспособността на ответното дружество, като обективно икономическо състояние, е настъпила към 31.12.2010 г., а не към датата на последното извършено плащане – 22.06.2011 г., както е счетено от първостепенния съд. От анализа на данните от заключението на допуснатата във въззивното производство икономическа експертиза е направен извод, че стойностите на икономическите показатели сочат влошаване на финансовото състояние на длъжника още след 31.12.2007 г., която тенденция се е запазила през целия изследван период – до 31.12.2010 г. Същевременно, обаче, с оглед цитираните от вещото лице отчети за паричните потоци за същия период, установяващи, че дружеството е извършвало разплащания с търговските си контрагенти и макар и в крайно затруднено финансово състояние е продължило да извършва дейност до края на 2010 г., която е приключила с финансов резултат загуба в размер на 9 000 лв., съдът е приел, че за начална дата на неплатежоспособността на същото следва да се определи именно датата 31.12.2010 г.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставения от касатора материалноправен въпрос е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол – да е обуславящ изхода на конкретното дело, но не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1. и т. 2 ГПК.
Неоснователно е твърдението, че обжалваният акт е в отклонение от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на Върховен касационен съд. При определяне на началната дата на неплатежоспособността решаващият състав е съобразил последователно застъпваното както в правната доктрина, така и във формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика становище относно неплатежоспособността като обективно състояние на невъзможност на длъжника да изпълни с наличните си краткотрайни активи своите изискуеми задължения по търговски сделки или своите публично-правни задължения, за установяване на което е необходимо да се вземе предвид цялостното му икономическо състояние. При постановяване на обжалвания акт Софийски апелативен съд е подложил на задълбочен анализ всички факти и установяващите ги доказателства, имащи отношение към изпадането на длъжника в неплатежоспособност. Що се отнася обаче до обосноваността на изводите, до които е достигнал в тази връзка, това е въпрос, който може да бъде обсъждан единствено при разглеждане на касационната жалба в производството по чл. 290 и сл. ГПК, но не и в производството по чл. 288 ГПК, тъй като необосноваността е едно от основанията за касиране на въззивните решения /чл. 281, т. 3 ГПК/, а те са различни от основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/, както изрично е подчертано в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 01.11.2012 г. по т. д. № 3165/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: