3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 24.06.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2300/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. А. от [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] против определение № 114 от 04.04.2013 г. по ч. т. д. № 101/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд определение № 230 от 18.02.2013 г. по т. д. № 684/2012 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на А. Г. А. от [населено място] за освобождаване от държавна такса по предявения от него и останалите двама ищци срещу [фирма], [населено място] иск за прогласяване нищожността на договорна ипотека, учредена с н. а. № 29, том VІІІ, рег. № 6775, дело № 1119/2006 г. на Нотариус Б. Д. с район на действие Айтоски районен съд,и е обезсилено в частта, с която е оставено без уважение искането на едноличния търговец и търговското дружество за освобождаване от държавна такса по същото дело.
Частните касатори молят за отмяна на въззивното определение като неправилно с твърдението, че преценката на съда относно имущественото състояние на ищеца А. Г. А. е направена, без да са отчетени в достатъчна степен релевантните за тази преценка обстоятелства, установяващи липса на достатъчно средства и невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса. Макар да е изразено принципно съгласие със становището на съда относно недопустимостта ищците-търговци да бъдат освободени от държавна такса, в частната касационна жалба се поддържа искане за освобождаване на всички ищци от държавна такса, тъй като на практика именно ищецът-физическо лице А. Г. трябва да я заплати по причина, че едноличният търговец и търговското дружество не извършват дейност и не разполагат с имущество.
Като релевантен за допускането на касационния контрол в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът за приложимостта на чл. 83, ал. 2 ГПК по отношение на едноличния търговец, както и въпросът дали освобождаването от държавна такса на единия от ищците ползва останалите ищци. Частните касатори поддържат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да излагат конкретни аргументи в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на А. Г. А. от [населено място] за освобождаване от държавна такса, въззивният съд е приел, че от представените доказателства не се установява липса на достатъчно средства за същия ищец. Този извод е формиран с оглед данните в подадената от него декларация за размера на получаваната пенсия, за притежаваното имущество – лек автомобил и недвижим имот /процесният/, за броя на членовете на семейството му, като е отчетено обаче обстоятелството, че декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК е непълна, доколкото не съдържа данни за доходите на съпругата и двете пълнолетни деца на ищеца, а също и за притежаваното от тях имущество. Освен това, според решаващия състав държавната такса се дължи солидарно от тримата ищци и тъй като двама от тях са търговци и не могат да се ползват от разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, то освобождаването само на ищеца-физическо лице не би могло да доведе до недължимост на държавната такса изобщо, т. е. същата следва да бъде заплатена от ищците-търговци.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, независимо, че поставените въпроси са от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационния контрол на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага неяснота или противоречие в определена правна норма, пораждаща необходимост от нейното тълкуване, каквато по отношение на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК не съществува. В нея ясно и категорично законодателят е установил правилото, че от държавна такса и разноски могат да бъдат освободени само физическите лица, като с оглед подлежащите на преценка примерно изброени в тази норма обстоятелства е очевидно, че това са лицата, които нямат търговско качество. Отговорът на втория въпрос също не изисква специално произнасяне от касационната инстанция, тъй като той следва логично от процесуалните разпоредби, регламентиращи плащането на държавната такса като задължение, произтичащо от предявяването на иска и независещо от броя на лицата, които са го предявили, т. е. при иск, предявен от няколко ищци, задължението за заплащане на държавна такса възниква общо за всички ищци.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 114 от 04.04.2013 г. по ч. т. д. № 101/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: