4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 21.10.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2183/2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. П. от [населено място] срещу определение № 635 от 01.04.2014 г. по ч. т. д. № 358/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд определение № 232 от 30.01.2014 г. по т. д. № 750/2013 г. за прекратяване на производството по същото дело поради недопустимост на предявения от Н. С. П. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като при постановяването му не са обсъдени, подценени са или напълно са игнорирани важни факти и обстоятелства, имащи значение за спора. Частният касатор изразява несъгласие с извода за неспазване на предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ 14-дневен срок за предявяване на иска за отмяна решенията на атакуваното Общо събрание на съдружниците в ответното дружество с твърдението, че не е уведомен лично за насроченото събрание и не са му връчени лично поканата за същото и предупреждението по чл. 126 ТЗ за изключването му. Порочността на обжалвания акт аргументира и с несъобразяване наличието на обективна невъзможност (заболяване и престой в болнично заведение) за подаване на исковата молба в законовия срок.
Като обуславящ допускането на касационния контрол, с поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът, „свързан с приложното поле на чл. 74 ТЗ и правните последици от пропускане на срока за предявяване на такъв иск при наличие на обективни причини, поставящи лицето в състояние на обективна невъзможност да организира и реализира защитата на правата и законните си интереси в предвидения от закона срок”. Частният касатор счита, че, този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и че се решава противоречиво от съдилищата, за което се позовава на: определение № 783 от 30.12.2009 г. по ч. т. д. № 761/2009 г. на І т. о.; определение № 535 от 08.07.2011 г. по ч. т. д. № 403/2011 г. на ІІ т. о.; определение № 169 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 65/2011 г. на ІІ т. о.; решение № 62 от 18.02.2011 г. по гр. д. № 955/2010 г. на ІІІ г. о.; решение № 536 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 1400/2009 г. на ІV г. о. и решение № 171 от 30.10.2009 г. по т. д. № 166/2009 г. на ІІ т. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК аргументира с твърдението, че „настоящият казус е важен и съществен с оглед неговата специфика и нуждаещите се от правна регламентация отношения” и с необходимостта „да се създаде трайна и законосъобразна съдебна практика, с която да се гарантира реализирането в пълен обем на правата и законните интереси на участници в процеса, които по независещи от тях важни и обективни причини са били лишени от възможността за адекватна защита на тези права и интереси в предвидените срокове”.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 01.07.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск на Н. С. П. от [населено място] за отмяна решенията на Общото събрание на ответното дружество [фирма], [населено място] от 16.09.2013 г., въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че искът е недопустим поради предявяването му след изтичане на преклузивния 14-дневен срок от датата на събранието. Изводът, че този срок следва да се изчислява от датата, на която е проведено процесното Общо събрание, е аргументиран с приетото от съдебния състав, че ищецът като съдружник в ответното дружество е имал упълномощен представител – адвокат Д., който е присъствал и гласувал при вземане на решенията от Общото събрание. Като неоснователно е счетено както възражението, че ищецът не е бил редовно поканен за същото събрание при спазване разпоредбите на чл. 139, ал. 1 ТЗ, така и възражението за обективна невъзможност поради заболяване да бъде изготвена и подадена в предвидения в закона срок исковата молба по чл. 74 ТЗ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частния касатор въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на делото, тъй като същият е относим към правилността на обжалваното решение, което е в противоречие със задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът касае произнасянето на въззивния съд по предпоставките за допустимост на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ с оглед спазването на установения в ал. 2 преклузивен срок за предявяването му и извода, че обективната невъзможност на ищеца е факт, който е ирелевантен за този срок. Правилността на извършената от решаващия състав преценка в посочения смисъл, обаче, е предмет на проверка само при вече допуснат касационен контрол, но не и в рамките на производството по чл. 288 ГПК по допускането му.
Независимо от изложеното, дори и да се счете за обуславящ, поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване поради отсъствие на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Представените от частния касатор решения по чл. 290 ГПК, представляващи задължителна съдебна практика, са напълно неотносими към този въпрос и не доказват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези актове касаят напълно различни правни въпроси: решение № 62 от 18.02.2011 г. по гр. д. № 955/2010 г. на ІІІ г. о. съдържа произнасяне по въпроса за правилата при формиране на извода относно релевантните за дисциплинарното уволнение обстоятелства; решение № 536 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 1400/2009 г. на ІV г. о. – по въпроса за момента на узнаване от кредитора за извършения от длъжника отказ от наследство, а решение № 171 от 30.10.2009 г. по т. д. № 166/2009 г. на ІІ т. о. – по въпроса за спазването на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ в хипотезата, когато атакуваното Общо събрание е свикано незаконосъобразно поради неточно посочване на адреса на провеждането му. Нито един от посочените актове не третира релевантния за настоящия спор въпрос, свързан с преценката за спазване на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ при твърдение на страната за пропускането му по обективни причини.
Недоказано се явява и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като представеното от частния касатор определение № 535 от 08.07.2011 г. по ч. т. д. № 403/2011 г. на ІІ т. о. (същото е постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и поради това няма характер на задължителна практика) е напълно неотносимо към поставения въпрос и не доказва твърдението за противоречие в съдебната практика. Този акт касае началото на срока по чл. 727 ТЗ за обжалване на сметката за разпределение на сумите между кредиторите в производството по несъстоятелност.
Що се отнася до основанието по чл. 280, чл. 1, т. 3 ГПК, същото не подлежи на обсъждане предвид бланкетното му заявяване и аргументирането му с важността и спецификата на настоящия казус, а не със значението на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 635 от 01.04.2014 г. по ч.т. д. № 358/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: