3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София,11.02.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 36/2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. К. от [населено място] срещу определение № 1038 от 16.11.2012 г. по ч. т. д. № 425/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна касационна жалба срещу определение № 825 от 17.04.2012г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 888/2012 г.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение с твърдението, че е незаконосъобразно и необосновано. Съображенията, които излага, обаче, се отнасят изцяло за неправилно администриране на подадената от нея искова молба вх. № 5815 от 20.01.2012 г. и образуването й в отделно производство /гр. д. № 1011/2012 г./, а не като насрещна искова молба във висящото гр. д. № 16794/2011 г.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от М. А. К. от [населено място] частна касационна жалба срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение № 825 от 17.04.2012 г. по ч. гр. д. № 888/2012 г., с което е потвърден първоинстанционния акт за изпращане на делото /гр. д. № 1011/2012 г./, образувано по искова молба вх. № 5815 от 20.01.2012 г., по компетентност на Софийски районен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че това определение не подлежи на касационен контрол, тъй като няма характер на преграждащо. В тази връзка съдебният състав е съобразил, че заявените в частната касационна жалба оплаквания не касаят директно съобразената от Софийски апелативен съд в съответствие с чл. 104 ГПК родова подсъдност на предявените искове, а разглеждането им в отделно производство вместо като насрещни искове, каквато е била волята на ищцата и затова поставените от нея процесуални въпроси се отнасят до приложението на чл. 211 ГПК, а не на нормите за подсъдността.
Определението е правилно.
Изцяло следва да бъде споделен изводът на първия тричленен състав, че действителният предмет на частната касационна жалба е образуването на подадената от М. А. К. от [населено място] искова молба вх. № 5815 от 20.01.2012 г. в отделно производство, а не като насрещна искова молба и част от производството по висящото пред СГС, І-7 състав гр. д. № 16794/2011г. Това е видно и от съдържащото се в настоящата частна жалба изрично изявление, че „определението на СГС за прекратяване на производството пред него и за изпращането му на СРС по подсъдност е правилно и то не е атакувано в тази му част с касационната жалба”. Доколкото обаче отделянето на насрещните искове в друго съдебно производство не подлежи на инстанционен контрол, преценката на ВКС за недопустимост на частната касационна жалба е правилна. Ето защо, обжалваният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1038 от 16.11.2012 г. по ч. т. д. № 425/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: