3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 13.07.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 483/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Шьолен Чиколата Г. С. Ве Тиджарет А. Ш.”, Република Турция срещу определение № 120 от 14.05.2012 г. по т. д. № 287/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С обжалвания акт е върната подадената от това дружество частна жалба вх. № 4660 от 09.05.2012 г. срещу определение № 95 от 24.04.2012 г., постановено по същото дело, с което, на основание направен отказ от иска от „А. Щорк КГ”, Германия, са обезсилени въззивното и първоинстанционно решения и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие със съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на първия тричленен състав за недопустимост на обжалването поради липса на правен интерес за страната-ответник по исковете, предмет на отказа, като счита, че обжалването е допустимо както поради изричното указание за това, съдържащо се в определение № 95 от 24.04.2012 г., така и поради предоставената в закона /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/ възможност за обжалване на всяко преграждащо развитието на делото определение. Според частния жалбоподател, освен, че връщането на частните жалби е възможно само в хипотезите на чл. 262, ал. 2 ГПК, каквато настоящата не е, в случая съществен е въпросът не дали ищецът може да се откаже от иска пред касационната инстанция, а в коя фаза на производството следва да се разгледа заявеният отказ. В тази връзка е изразено становището, че отказът от иска подлежи на разглеждане единствено и само, ако жалбата бъде допусната до касационен контрол.
Ответникът по частната жалба – „А. Щорк КГ”, Германия – оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 25.06.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне частна жалба вх. № 4660 от 09.05.2012 г. срещу определение № 95 от 24.04.2012г. по т. д. № 287/2012 г., постановено по реда на чл. 233 ГПК, първият касационен състав е преценил, че за частния жалбоподател „Шьолен Чиколата Г. С. Ве Тиджарет А. Ш.”, Република Турция липсва правен интерес от обжалване на акта, с който са обезсилени решенията /въззивно и първоинстанционно/ по предявения срещу него иск поради направен изричен отказ пред касационната инстанция.
Определението е правилно.
Безспорно, разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда възможност да бъде обжалвано всяко определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Възникването на правото за обжалване и надлежното му упражняване, обаче, са обусловени от наличието на правен интерес за страната. В хипотезата на прекратяване на производството поради отказ от предявения иск такъв интерес съществува единствено за ищеца в случай, че същият твърди порок на направения от негово име отказ. По отношение на ответника липсва правен интерес от обжалване на прекратителното определение. Преустановяването на съдебния спор поради отказ от предявения иск, имащ за последица невъзможността този иск да бъде предявен отново, е изцяло в интерес на ответника, тъй като му осигурява същата защита на материалните права, каквато той би получил при евентуално отхвърляне на предявения срещу него иск. Именно по тази причина, отказът от иска не е обусловен от съгласието на ответника. Поради това, обжалването на определението за прекратяване е лишено от правен интерес, както правилно е приел и първият тричленен състав.
Неоснователно е становището на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение, поради това, че връщането на частната жалба е допустимо само в хипотезата на чл. 262, ал. 2 ГПК, т. е. ако е просрочена или не са отстранени в срок нередовностите й. Макар да не е изрично указано в закона, извършваната от администриращия съд проверка на допустимостта на частната жалба по необходимост включва и преценка относно наличието на правен интерес от същата, тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко съдебно производство и само при наличието на такъв за съда възниква задължението да провери спазването на предвидените в закона изисквания за редовност на сезиращата го жалба.
Що се отнася до това, в кой момент съдът следва да се произнесе по молбата за отказ от иска, този въпрос е ирелевантен за правилността на обжалвания акт. Предмет на проверка в настоящото производство е единствено наличието на правен интерес от подаване на частна жалба срещу определението за прекратяване на касационното производство.
С оглед изложеното, атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 120 от 14.05.2012 г. по т. д. № 287/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: