8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София,17.10.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 20/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 804 от 14.05.2012 г. по т. д. № 3703/2011г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 1749 от 07.11.2012 г., с което, в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав решение от 16.06.2011 г. по т. д. № 805/2010 г., предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за присъждане на част от възнаграждение по договор за проектиране от 07.04.2008 г. и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на неустойка за забава върху същото са уважени съответно за сумата 16 711.27 евро и за сумата 1 509.11 евро, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяването на исковата молба – 19.03.2010 г. – до окончателното им изплащане, а предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 38 040 лв. – платена на отпаднало основание и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 608 лв. – неустойка за забава – са отхвърлени изцяло. С въззивния акт е постановено и обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] насрещен иск с правно основание чл. 265 във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договор за проектиране от 07.04.2008 г., като производството по същия е прекратено поради недопустимост.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност – че е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Според касатора, недопустимостта на акта произтича от извода на съда, че предявеният насрещен иск за разваляне на процесния договор е недопустим, тъй като развалянето му не може да бъде извършено по съдебен ред, а неправилността – от приетото от съдебния състав, че са осъществени предпоставките за присъждане на възнаграждение за изпълнената част от възложените с договора работи. Развити са подробни съображения срещу отказа на решаващия състав да уважи възраженията на възложителя за недължимост на възнаграждението, а именно: че изработеното не отговаря на предвиденото в договора предназначение предвид липсата на съгласуване на проектите с останалите специалности; че не е налице приемане на работата, тъй като не е осъществена в уговорения срок (основната част от проектите са изработени със закъснение повече от пет месеца); както и че работата не е изпълнена изцяло, доколкото за един от 16-те обекта („Търговски център”) изобщо не е изготвен проект. К. счита, че изводите, до които е достигнал съдът, са резултат от неправилното тълкуване на каузите на договора относно началото на уговорения 10-месечен срок за изпълнение, както и на понятието „вертикална планировка”, посочена в договора като част от необходимите изходни данни, които възложителят е следвало да предостави на изпълнителя за започване на работата. В тази връзка касаторът поддържа, че съдебният състав неправилно е приел, че под „вертикална планировка” следва да се има предвид завършената част „Геодезическа” на техническия проект, като се е позовал на легалните дефиниции на технически термини, съдържащи се в Наредба № 4/21.05.2001 г. на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и по този начин е подменил волята на страните. Отделно от това, неправилността на решението е мотивирана и с твърдение за допуснати нарушения на чл. 235 и чл. 146 ГПК, изразяващи се в необсъждането на всички представени доказателства и несъответствие на изготвения по делото доклад с изискванията на процесуалния закон.
Освен с недопустимостта на въззвиния акт, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано и със следните въпроси: материалноправни въпроси – „Допустимо ли е правораздаващият орган чрез тълкуване в разрез с установените критерии по чл. 20 ЗЗД да изменя уговорени от страните условия за влизане в сила на договор; Налице ли е задължение за възложителя да заплати изработеното при положение, че изпълнителят не го е уведомил, че предоставените проекти и изходни данни не са достатъчни за правилното изпълнение на работата и не е изискал извършването на промени в проекта; Налице ли е задължение за възложителя да приеме частично изпълнение при положение, че изпълнителят не го е уведомил, че предоставените проекти и изходни данни не са достатъчни за правилното изпълнение на работата и не е изискал извършването на промени в проекта” и процесуалноправен въпрос – „Допустимо ли е правораздаващият орган да основе решението си само на част от установените обстоятелства в хода на делото”. По отношение на първия материалноправен въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 559 от 17.05.1993 г. по гр. д. № 1724/1992 г. на ІV г. о.; решение № 89 от 17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на І т. о.; решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ІV г. о., а по отношение на процесуалноправния въпрос – че е в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и Постановление № 1 от 10.11.1985 г. на Пленума на ВС. В подкрепа на твърдението за противоречие на останалите материалноправни въпроси не е посочена съдебна практика.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 25.10.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е частично недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед обстоятелството, че цената на всеки от обективно съединените искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на неустойка е под установения в закона минимален размер 10 000 лв. за търговските дела, каквото е и настоящото, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Ето защо, по отношение както на предявения от ищеца [фирма], [населено място] иск за сумата 1 810.93 евро, така и по отношение на предявения от ответника насрещен иск за сумата 7 608 лв. касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По касационната жалба в допустимата й част:
За да уважи предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 16 711.27 евро, въззивният е приел, че за изпълнената част от сключения между страните договор за проектиране от 07.04.2008 г., т. е. за изготвените технически проекти по част „Строителни конструкции” за обект „Жилищен комплекс ANENKO C.” с местонахождение УПИ ІV-61023, кв. 4, землище Г., [населено място] за 15 от общо включените в него 16 подобекта ответникът-възложител дължи възнаграждение в уговорения общ размер, от който следва да се изключи единствено дължимото възнаграждение за проекта за „Търговски център” в размер на 2 233.53 евро, без ДДС, определено чрез съотношението на Р. на центъра към общата Р. на целия обект (2 422.70/35 161.49 кв.м).
Като неоснователни са преценени всички направени от възложителя възражения за недължимост на претендираното възнаграждение. На първо място, не е споделен доводът на дружеството-възложител, че е налице забава на изпълнителя. В тази връзка съдът е взел предвид клаузата на т. 2, раздел V от договора, че същият влиза в сила от превеждането на аванса, т. е. от 29.04.2008 г., но е приел, че уговореният 10-месечен срок за изпълнение започва да тече от момента, в който възложителят изпълни поетото в раздел ІІ, т. 1 задължение да предостави на изпълнителя всички необходими (конкретно изброени) изходни данни, защото именно от този момент става възможно изпълнението на възложената работа. И тъй като в случая от доказателствата по делото се установява, че всички необходими изходни данни са предоставени на ищеца едва на 14.01.2009 г., е прието, че считано от тази дата срокът за изпълнение изтича на 14.11.2009 г. С оглед обстоятелството, че още на 18.08.2009г. дружеството-изпълнител е било завършило всички възложени му проекти (без проекта за обект „Търговски център”) и е поканило ответника да ги приеме, което последният е отказал, видно от показанията на свидетелите И. и Ш., е направен извод, че към посочената дата изпълнителят не е бил в забава. Независимо от това обаче, съдът е изразил становището, че дори и да е бил в забава (ако се счете за основателен доводът на ответника, че срокът е изтекъл на 09.03.2009 г.), то това е основание евентуално за възникване на вземане за неустойка, но не и за отказ да бъде платено възнаграждение за изработеното, тъй като възложителят не може да откаже плащането му без да е упражнил правото си да развали договора, за каквото към датата 18.08.2009 г. липсват данни.
Въззивният съд е преценил като неоснователно и твърдението на ответника за отклонение на изпълнената работа от поръчаното. Въз основа на заключението на техническата експертиза, прието без да е оспорено от страните, е направен извод, че изработените проекти са изготвени според действащата нормативна база, избрана е подходяща строителна система, определен е начинът на фундиране, както и конкретните размери на конструктивните елементи, т. е. същите са изработени с необходимата коректност и подробност и осигуряват изпълнението на СМР. Несъгласуването на проектите с останалите проектанти е преценено като резултат от поведението на самия възложител, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че същият не е изпълнявал своевременно задълженията си към проектантите по останалите части на проекта, вследствие на което те са преустановили работа. По същите съображения решаващият състав е счел за неоснователно и възражението, че работата не е изпълнена в цялост и по-конкретно че не е изготвен проект за един от подобектите („Търговски център”).
Неоснователността на предявения от [фирма], [населено място] насрещен иск за връщане на платения по процесния договор аванс в размер на 38 040 лв. е обоснована с липсата на предпоставките по чл. 265, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора, като е прието, че незавършването на проекта в цялост (неизготвяне на проекта за подобект „Търговски център”) и несъгласуването му с проектантите на другите проектни части не се дължи на причини, за които изпълнителят отговаря, а на такива, за които отговаря възложителят и това го лишава съответно от правото му да развали договора.
По отношение на насрещния иск за разваляне на сключения между страните договор за проектиране, въззивната инстанция е счела същия за недопустим, тъй като на разваляне по съдебен ред подлежат единствено договорите, които имат за предмет вещни права върху недвижими имоти, докато процесният договор няма такъв предмет.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за тълкуването на договорните клаузи относно влизане в сила на процесния договор е важен за спора, но не е обуславил неговия изход. Действително, въззивният съд е направил извод, че ищецът не е бил в забава към датата на завършване на проектите (18.08.2009 г.), като е обвързал началото на уговорения от страните 10-месеченн срок за изпълнение с момента на предаването на необходимите изходни данни от страна на възложителя, а не с момента на превеждането на депозита. Независимо от това, обаче, е посочил, че дори и да е налице забава, същата не е основание да не бъде платено възнаграждение на изпълнителя, а е основание евентуално за възникване на вземане към него за неустойка. Следователно, въпросът за момента на влизане в сила на процесния договор не е единствено обуславящ за спора, тъй като и при различно решаване на същия изходът на делото не би бил променен. Отделно от това, настоящият състав намира за неоснователно твърдението, че този въпрос е решен в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС – съдът не е подменил волята на страните относно момента на влизане в сила на договора от уговорения от тях момент, а е обосновал началото на срока за неговото изпълнение с изпълнение задълженията на възложителя за предоставяне на изрично посочените изходни данни.
По отношение на другите два материалноправни въпроса общото изискване за допускане на касационния контрол не е осъществено, доколкото същите не са били въведени като част от спора и поради това по тях липсва произнасяне във въззивния акт. В случая спорен е бил въпросът дали възложителят е изпълнил своевременно задължението си по раздел ІІ, т. 1. и какво следва да се разбира под „вертикална планировка”, а не дали предоставените изходни данни са достатъчни и дали се е налагала промяна в проекта. Допълнително следва да се посочи, че по тези въпроси касационният контрол не би могъл да бъде допуснат и поради недоказаност на заявените основания, доколкото в подкрепа на твърдението си за противоречие с практиката касаторът не се е позовал на нито един съдебен акт.
Що се отнася до процесуалноправния въпрос, несъответствието му с изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от обстоятелството, че същият е относим изцяло към правилността на обжалваното решение. Видно от мотивите на акта, въззивният съд е изложил подробни съображения по заявените от страните доводи и възражения, като е обсъдил задълбочено всички относими към тях доказателства. Поради това не може да се счете, че е налице отклонение от задължителната съдебна практика, цитирана от касатора. Правилността на направените в резултат от това обсъждане изводи касае правилността на самото решение и не може да бъде преценявана в настоящото производство.
На последно място, настоящият състав намира, че не е налице и вероятност въззивното решение да е недопустимо, което би било самостоятелно основание за допускането му до касационен контрол. Оплакването за недопустимост на акта е мотивирано от касатора единствено с извода на съда, че предявеният насрещен иск с правно основание чл. 265, ал. 2 във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД е недопустим поради факта, че договорът за изработка, какъвто е процесният, не попада в категорията на договорите по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, подлежащи на разваляне по съдебен ред. Преценката за допустимостта на претенцията е въпрос, който е относим към правилността на обжалваното решение, а не към неговата допустимост и поради това проверката на същата е предмет на самия касационен контрол и не може да се осъществява в производството по допускането му.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане е удостоверено в приложения договор за правна защита и съдействие № 0314995 от 24.10.2012 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 804 от 14.05.2012 г. по т. д. № 3703/2011г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 1749 от 07.11.2012 г., в частта по отношение на предявените от страните искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на неустойка.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 804 от 14.05.2012 г. по т. д. № 3703/2011г. на Софийски апелативен съд в останалата негова част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 1000 /хиляда/ лева.
Определението, с което касационната жалба се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: