3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 08.03.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 39/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] против определение № 430 от 27.10.2010 г. по в. ч. гр. д. № 635/2010 г. на Ш. окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Районен съд – Велики Преслав разпореждане от 01.09.2010 г. по ч. гр. д. № 414/2010 г.С първоинстанционния акт е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба вх. № 3684/02.08.2010 г. за отмяна на постановеното разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно. Счита, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са преценили правилно основанието, на което е образувано заповедното производство, а именно – по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 5 ГПК, а не на заповед за изпълнение по чл. 410, т. 2 ГПК, както и че не е съобразена императивната разпоредба на чл. 425, ал. 2 ГПК, вменяваща задължение на съда, когато констатира използването на неправилен образец на заявление, да даде на заявителя указания за отстраняване нередовността на заявлението чрез прилагане на съответния образец.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Според частния касатор, въззивното определение съдържа произнасяне по следните значими за делото процесуалноправни въпроси: за задължението на съда да прецени правилно основанието, на което се иска издаване на заповед за изпълнение/незабавно изпълнение, като вземе предвид конкретното искане и представените към заявлението доказателства; за задължението на съда да остави производството по делото без движение с указания по чл. 425, ал. 2 ГПК за попълване на правилния образец; за допустимостта, при последващо правилно попълнено от заявителя заявление, съдът сам да отмени разпореждането си за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и да обезсили тази заповед, като се произнесе по заявлението по чл. 417, т. 5 ГПК; за допустимостта да бъде обжалвана липсата на произнасяне по искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма],[населено място], [община] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждане № 1118 от 01.09.2010 г. по ч. гр. д. № 414/2010 г. на Районен съд – Велики Преслав, /макар в него да е посочено, че се оставя без разглеждане подадената от [фирма],[населено място] частна жалба вх. 3684/02.08.2010 г., по своята същност този акт представлява разпореждане за връщане на същата частна жалба/, Ш. окръжен съд е споделил становището на първата инстанция за недопустимост на частната жалба, тъй като е насочена срещу акт, който, съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол. Отделно от това, решаващият състав е приел недопустимост на частната жалба и поради липса на правен интерес за [фирма] да атакува първоинстанционното разпореждане, доколкото с него е уважено именно онова искане на дружеството, което се отправя и впоследствие – за предаване на същата движима вещ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от частния касатор въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваният акт не съдържа произнасяне по нито един от тези въпроси, нито за въззивния съд е съществувало задължение да ги обсъжда, тъй като същите нямат връзка с предмета на въззивния спор, а именно – допустимо ли е обжалването на разпореждане, с което е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно, поставените от частния касатор въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на посочената разпоредба. Липсата на тази обща предпоставка е основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо обсъждането на поддържаните от частния касатор основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на определение № 430 от 27.10.2010 г. по в. ч. гр. д. № 635/2010 г. на Ш. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: