7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
С.,10.07.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1054/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 62 от 18.07.2011 г. по т. д. № 152/2011 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалвания акт, в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 7 от 11.03.2011 г. по т. д. № 440/2010 г. на Бургаски окръжен съд, изцяло са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 290 288.08 лв., представляваща цена за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2008 г. до 09.02.2009 г. по конкретно посочени в исковата молба 8 броя фактури, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 54 252.63 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 22.08.2008 г. до 05.08.2010 г.
К. поддържа, че въззивното решение е нищожно поради неразбираемост на изложените в него мотиви и невъзможност да се прецени дали съдът е приел исковете за недоказани по основание или за недоказани само по размер. При условията на евентуалност се твърди и неправилност на обжалвания акт на всички посочени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу извода на решаващия състав за „неправомерно” измерване на доставеното количество електроенергия, като по основния спорен по делото въпрос, свързан с мястото, на което са поставени средствата за техническо измерване, е застъпено становището, че не е допуснато нарушение на законовите изисквания, които, с оглед спецификата на случая, са не само тези по чл. 120 ЗЕ, но и по чл. 14 от Правилата за измерване на количеството енергия (обн. ДВ бр. 38 от 11.05.2007 г.). Като нарушение на съдопроизводствените правила е посочено необсъждането на „съществена част” от заключението на допуснатата техническа експертиза, както и отхвърлянето на предявения главен иск единствено по съображение за неговата недоказаност по размер, без да бъде използвана установената в чл. 162 ГПК възможност за определяне размера на претенцията по преценка от съда. Още повече, че, според касатора, размерът на процесното задължение изобщо не е бил спорен между страните, а освен това съдът не се е занимал с въпроса дали така поставените уреди за измерване пораждат съмнение относно точността на измерените количества. В тази връзка е изразено становището, че измерването на доставеното количество електроенергия не е част от фактическия състав, от който възниква задължението за плащане цената по договора, като евентуалната неточност в измерването е основание за корекция в сметката, но не би могло да има за последица невъзникване или отпадане на задължението за плащане на доставеното количество.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа по отношение на въпросите: 1. Когато съдът намери иска за доказан по основание, но не и по размер, следва ли да отхвърли същия или следва да уважи претенцията, като извърши необходимите съдопроизводствени действия за установяване на нейния размер (ако се налагат такива); 2. За задължението на съда да обсъди и прецени в тяхната връзка всички доказателства по делото, имащи значение за правнорелевантните факти /при условията на евентуалност по този въпрос се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. Твърди се противоречие с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, съответно: по първия въпрос – решение № 437 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1333/2009 г. на ІІІ г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на ІІІ г. .о и решение № 630 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 1838/2009 г. на ІІІ г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; решение № 1119 от 24.03.2009 г. по гр. д. № 1210/2006 г. на ІІ г. о.; решение № 162 от 26.03.2007 г. по т. д. № 937/2006 г. на ІІ т. о.; решение № 1057 от 19.05.1956 г. по гр. д. № 1322/1956 г. на ВС, ІV г. о. и решение № 1141 от 25.06.1955 г. по гр. д. № 6037/54 г. на ІV г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, а по втория въпрос – определение № 449 от 23.07.2009 г. по т. д. № 71/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 532 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. на І г. о. и решение № 362 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 536/2010 г. на І г. о.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, аргументирано с твърдението за противоречие с влязло в сила решение № 199 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 444/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, се поддържа по въпроса: Какъв е критерият за разграничение между разпределителната мрежа и преносната мрежа и има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото – е заявен по въпросите: 1. Как следва да се тълкуват разпоредбите на чл. 120 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ във връзка с чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи и чл. 14 от Правилата за измерване на количеството енергия и по-специално: къде следва да бъдат поставени средствата за търговско измерване в случаите, в които даден потребител е собственик на електропровод; този електропровод представлява част от разпределителната мрежа, поради което подлежи на изкупуване по реда на § 4 от ПЗР на ЗЕ; потребителят реално е присъединен към разпределителната мрежа не чрез посочения електропровод, а на границата между разпределителната мрежа и неговите електрически уредби, които не са част от разпределителната мрежа и 2. Дали поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача или в такива случаи съдът трябва да изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора. Освен с липсата на съдебна практика по въпроса, посоченото основание е мотивирано и с твърдението, че решаването на този въпрос е от съществено значение за изхода на друго висящо дело между същите страни, касаещо предходен отчетен период, а именно – т. д. № 247/2010 г. на БОС.
Като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване касаторът посочва и твърдяната от него нищожност на въззивния акт.
Ответникът – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 13.10.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] главен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 290 288.08 лв., представляваща цена за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2008 г. до 09.02.2009 г. по конкретно посочени в исковата молба 8 броя фактури /след като частично е отменил и частично е потвърдил решението на Бургаски окръжен съд по т. д. № 440/2010 г./, въззивният съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като през процесния период измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не е извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи. Поради това е направен извод, че като не е изпълнило задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните уреди, разпределителното предприятие е допуснало нарушение на закона и не е осигурило възможност за точност на данните от тях, което води до неоснователно претендиране за заплащане на недоказани суми за пренос на електроенергия. В тази връзка решаващият състав се е позовал на заключението на изслушаната по делото техническа експертиза, детайлно обсъдено от него, в т. ч. и конкретизацията и допълнените разяснения, дадени в съдебното заседание по приемането му, установяващо, че измерването на средно напрежение в [фирма] се е осъществявало в ТП „Я. 1” и ТП „Я. 2” – собственост на дружеството-потребител и че именно на негова територия са разположени и средствата за техническо измерване, което е в противоречие с императивните законови изисквания и е наложило даването на изрични предписания за отстраняването му в Решение № Ж – 02 от 21.12.2009 г. на ДКЕВР, като средствата за техническо измерване бъдат изградени на границата на собственост съгласно Наредба № 6. Съдът е приел, че измервателните уреди за отчитане на електроенергията е следвало да бъдат поставени на мястото на присъединяване на дружеството-потребител [фирма] чрез собствен кабелен електропровод към подстанция „Рибари”, която се явява и граница на имота на потребителя, а не между два негови енергийни обекта /ТП „Яна1” и „Яна2”/, както е процедирано през процесния период. В това отношение въззивният състав не е споделил становището на първата инстанция, че чл. 29 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. е относим към хипотезите при използване на собствения на потребителя електропровод за захранване с електрическа енергия обекти само на този потребител, а не и на други потребители, както е в настоящия случай – захранването е както на обекти на ответника, така и на потребителя [фирма] и при режим на аварийност на ТП „Р.”, а оттам и на ТП „Чистота”.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По отношение на два от поставените въпроси не е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за това, допустимо ли е, ако съдът е счел искът за доказан по основание, да го отхвърли като недоказан по размер изобщо не е релевантен за настоящия спор, тъй като, видно от мотивите на въззивния акт, съдът е приел иска за недоказан по основание, а не за недоказан по размер, в която хипотеза би стоял въпросът за приложението на чл. 162 ГПК. По отношение на другия въпрос – за критерия за разграничение между разпределителната мрежа и преносната мрежа и има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа, липсата на общата предпоставка за допускане на касационния контрол произтича от обстоятелството, че този въпрос изобщо не е бил част от спора и съответно не е обсъждан в мотивите на въззивното решение. Поради отсъствие на общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежи на преценка и наличието на заявените по отношение на посочените два въпроса основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Останалите три въпроса отговарят на задължителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускане на касационния контрол, обаче, обосновава само въпросът: Дали поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача или в такива случаи съдът трябва да изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора. Поради липсата на съдебна практика по този въпрос за осъществено следва да се счете поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно – значимост за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По отношение на другите въпроси – въпроса за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и въпроса за мястото, на което следва да бъдат поставени уредите за търговско измерване – касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Неоснователно е твърдението за противоречие на въззивния акт със задължителната съдебна практика по посочения процесуалноправен въпрос. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства, в т. ч. и заключението на техническата експертиза – не само писменото заключение, но и неговата конкретизация и пояснение, направени в съдебното заседание на 12.01.2010 г. Що се отнася обаче до изводите, до които е достигнал в резултат на това обсъждане, същите касаят правилността на акта и не могат да бъдат преценявани във връзка с допускането на касационния контрол. По същата причина касационният контрол не следва да бъде допуснат и по посочения по-горе материалноправен въпрос.
На последно място, настоящият състав намира, че не съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно, което, съгласно указанията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение, би било самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване. Напълно неоснователно в тази връзка е твърдението на касатора за неразбираемост на акта по въпроса за доказаността на иска по основание и размер. На стр. 10 от мотивите на решението се съдържа недвусмислено и точно изразена волята на съда, че предявеният иск е неоснователен поради безспорния факт на неправомерно измерване на потребеното количество енергия, резултат от неправилно поставяне на средствата за търговско измерване. С оглед на това и доколкото съдът не се е позовавал на липса на доказателства за размера на претенцията, то логичният извод е, че отхвърлянето на същата не е поради невъзможност да бъде определена по размер.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 62 от 18.07.2011 г. по т. д. № 152/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 6 890.81 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: