4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 30.09.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2993/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 900 от 01.04.2013 г. по ч. т. д. № 378/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд разпореждане № 238 от 08.022013 г. /неправилно означено като „определение”/ за връщане на подадената от същото дружество частна жалба вх. № 3701 от 06.02.2013 г. срещу определение № 88 от 16.01.2013 г. по т. д. № 709/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение, като недопустимо и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на въззивния съд за редовното му уведомяване за определение № 88 от 16.01.2013 г. по т. д. № 709/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, като твърди, че в тази връзка не е съобразен фактът на отсъствието на негови служители на вписания в Търговския регистър адрес на управление в [населено място], предвид предстоящото преместване на седалището на дружеството в [населено място], за което в ТР е публикувана покана вх. № 20130207083739. Според частния касатор, решаващият състав не е взел предвид всички депозирани от него по т. д. № 709/2011г. на ПОС молби, в които е посочен съдебен адрес, респ. адрес за призоваване, различен от седалището и адреса на управление на дружеството, а е обсъдил само последната такава молба от 18.02.2013г.
Като значими за допускане на касационния контрол поради значението им „за точното прилагане на закона” в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени въпросите: 1. Следва ли да има изрична молба с посочване на съдебен адрес, за да бъдат изпращани съобщенията до пълномощника на страната и 2. Следва ли посочването в договора за правна помощ и пълномощното на адрес на упълномощения да представлява страната адвокат да се приема за съдебен адрес на страната по конкретното производство.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 26.06.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането за връщане на подадената от [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 88 от 16.01.2013 г. по т. д. № 709/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивният съд е преценил същата като просрочена, съобразявайки, че дружеството е уведомено за обжалваното от него определение по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на датата 25.01.2013 г., поради което едноседмичният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК е изтекъл на 01.02.2013 г., докато частната жалба е депозирана на 06.02.1013 г. В тази връзка решаващият състав е взел предвид, че дружеството-жалбоподател е посочило нов адрес за получаване на съобщения, но че това е станало с молба вх. № 4849 от 18.022013 г. след подаване на вече просрочената частна жалба, както и че не е направено искане по чл. 64 и сл. за възстановяване на срока.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, напълно достатъчно за недопускане на касационния контрол е обстоятелството, че единственото поддържано от частният касатор основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не е надлежно заявено. Съобразно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, „точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване, докато в случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е заявена само част от същото – „точно прилагане на закона”.
От друга страна, касационният контрол не би могъл да бъде допуснат по така поставените от частния касатор въпроси, тъй като същите не са обуславящи изхода по конкретното дело по смисъла на разясненията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Единственото оплакване в депозираната до въззивния съд частна жалба е, че дружеството-жалбоподател не е било редовно уведомено за определение № 88 от 16.01.2013 г. на ПОС предвид изпращането на съобщението на адреса на управление в [населено място], вписан в Търговския регистър, на който обаче няма негови служители поради преместване седалището на същото в [населено място]. Оплакване за това, че съобщението е следвало да бъде изпратено на пълномощника на дружеството на посочения в адвокатското пълномощно негов адрес и че именно той следва да се счита съдебен адрес, в частната жалба не се съдържа, поради което и въззивният съд не е обсъждал и не е бил длъжен да обсъжда този въпрос.
Дори и да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не би било налице и по двата поставени въпроса поради това, че по приложението на чл. 38 и чл. 39 ГПК, касаещо връчване на призовки и съобщения на пълномощника на страната и на посочен от нея съдебен адрес, е налице формирана съдебна практика, поради което не се налага ново изрично произнасяне от ВКС.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на разпореждане № 238 от 08.022013 г. /неправилно означено като „определение”/ за връщане на подадената от същото дружество частна жалба вх. № 3701 от 06.02.2013 г. срещу определение № 88 от 16.01.2013 г. по т. д. № 709/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: