3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
С.,26.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 639/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 538 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 242/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която постановеното от Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-4 състав решение от 21.10.2009 г. по гр. д. № 3566/2008 г. е потвърдено по отношение уважаването на предявения от Т. К. Т. от [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 50 000 лв. /до 90 000 лв./ и на предявения от В. Т. Иванова от [населено място], Е. Т. И. от [населено място] и Т. К. Т. от [населено място], конституирани като страни в процеса по реда на чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на първоначалната ищца Г. Ж. Танкова, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 30 000 лв. /до 60 000 лв./.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като твърди, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са завишени и че не са съобразени с критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и с определяния от съдилищата размер на неимуществените вреди към датата на процесното пътно-транспортно произшествие – 28.06.2007 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с въпроса за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като се поддържа, че същият е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.
Ответниците по касация – В. Т. Иванова от [населено място], Е. Т. И. от [населено място] и Т. К. Т. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 16.11.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 28.06.2007 г. пътно-транспортно произшествие са уважени частично – искът на Т. К. Т. е уважен за сумата 90 000 лв., а искът на В. Т. Иванова, Е. Т. И. и Т. К. Т., конституирани като ищци по реда на чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на първоначалната ищца Г. Ж. Танкова, е уважен за сумата 60 000 лв., въззивният съд е приел, че с оглед конкретните доказателства по делото именно тези суми представляват справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Като релевантни за преценката относно размера на претърпените от ищеца Т. Т. вреди решаващият състав е взел предвид обстоятелството, че починалата С. Т. Иванова е негова майка; че двамата са живеели в едно домакинство и между тях е съществувала силна привързаност, обич и уважение и че посоченият ищец е преживял много тежко загубата на своята майка. По отношение обезщетението на първоначалната ищца Г. Ж. Танкова е отчетен фактът, че същата е майка на починалата при процесното ПТП и че смъртта на дъщеря й – здрава и в работоспособна възраст, й се е отразила изключително тежко, загубила е смисъла на живота си и след една година самата тя е починала.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставения въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на конкретното дело. Този въпрос е относим изцяло към правилността на обжалвания акт, което е в противоречие с изискванията на задължителната съдебна практика по допускане на касационния контрол. Съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, какъвто именно е настоящият случай.
Независимо от това, следва да се отбележи, че по отношение на поставения въпрос не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От мотивите на въззивния акт не може да се приеме, че е налице отклонение на същия от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., тъй като при определяне размера на дължимото на ищците обезщетение въззивният съд, в рамките на изключителната си компетентност на правораздавателен орган, е съобразил онези обстоятелства, които е преценил за значими за конкретния случай.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 538 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 242/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: