3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София,05.07.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2629/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], [община] срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение от 25.04.2013 г. за спиране на производството по в. гр. д. № 1649/2013 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно с твърдението, че спорът, посочен като преюдициален, няма характер на такъв, а освен това искането за спиране е преклудирано като направено несвоевременно.
Ответницата по частната жалба – С. М. Г. от [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да постанови спиране на производството по в. гр. д. № 1649/2013 г., образувано по иск на С. М. Г. от [населено място] с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 73 050 лв., въззивният съд е взел предвид наличието на висящо между страните друго дело – гр. д. № 3648/2012 г. на Софийски градски съд, чийто предмет е признаване недължимостта на същата сума поради погасяването й чрез прихващане. С оглед на това, е направен извод за връзка между двете производства и обусловеност на предявения от С. Г. иск от изхода по посоченото дело.
Определението е правилно.
Производството по гр. д. № 6657/2012 г. на СГС, І-16 състав е образувано по искова молба, подадена от С. М. Г. срещу [фирма] като насрещна такава в производството по гр. д. № 3648/2012 г. на СГС, І-12 състав, образувано по иск на [фирма] срещу С. М. Г., тъй като така предявеният от нея насрещен иск не е бил приет за съвместно разглеждане в това производство. В исковата молба на С. М. Г. е посочено, че искането й за осъждане на [фирма] да заплати сумата 73 050 лв. е „при условие”, че бъде възприето становището на дружеството, че направеното от него изявление за прихващане на насрещните задължения на двете страни по арбитражното решение на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация от 30.0.2009г. е породило действие. Следователно, обвързаността на предявения от С. Г. иск от изхода на делото по предявения от дружеството срещу нея отрицателен установителен иск, следва логично от предмета на двете претенции. Несъществуването на вземане на С. М. Г. срещу [фирма] за сумата 73 050 лв. /присъдени в нейна полза разноски по посоченото арбитражно дело/ поради погасяването му чрез прихващане е факт, който е от значение за изхода на делото по предявения иск за неоснователно обогатяване на дружеството със същата сума. Ето защо, изводът за наличие на предпоставките за спиране на последното е правилен и следва да бъде потвърден.
Що се отнася до довода на частния жалбоподател за несвоевременно заявяване на искането за спиране, същият е неоснователен, тъй като в процесуалния закон не е установен срок, до който може да бъде спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, нито допустимостта на искането за спиране е обусловена от представянето на новооткрити или новосъздадени доказателства.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.04.2013 г. по в. гр. д. № 1649/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: