О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
София, 17.12.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3674/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 957 от 09.04.2013 г. по ч. т. д. № 363/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд определение № 2195 от 04.12.2012 г. по т. д. № 535/2012 г. С първоинстанционния акт е оставено без уважение възражението за родова и местна подсъдност на делото, образувано по предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа неправилност на въззивното определение с искане за отмяната му. Представено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1ГПК на основанията за допускане на касационния контрол.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата.
С определение № 664 от 10.10.2013 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 ГПК, като поради приключване на Тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заради което е постановено спирането, същото следва да бъде възобновено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Въззивното определение, което е предмет на настоящата частна касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
С атакуваното определение въззивният съд е потвърдил определението на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на ответника за местна подсъдност.
С оглед този правен резултат, обжалваното определение не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Прекратителен характер би имало само определението, с което се уважава възражението за местна подсъдност и се прекратява производство пред сезирания първоинстанционен съд, какъвто настоящият случай не е. Доколкото касае единствено определянето на компетентния да разгледа спора съд, а не разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на производството, въззивното определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Ето защо, по отношение на него не е налице нито една от предпоставките за допустимост на касационния контрол. В посочения смисъл е и задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 9, б. „в”).
Поради изложеното частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба против определение № 957 от 09.04.2013 г. по ч. т. д. № 363/2013 г. на Пловдивски апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: