2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София, 02.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4712 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Й. против решение №154/06.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 67/2017 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.189, ал.1 и чл.191 ЗЗД са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че за определяне размера на вредата, респективно за установяване на действителна пазарна стойност на процесния имот към момента на съдебното отстраняване по делото са приети заключения на съдебно-оценителни експертизи. Приети са за неоснователни доводите на въззивника, че в цената не следвало да се включва стойността на оградата, тъй като е изградена в отклонение от издаденото разрешение за строеж, респективно представлявала незаконен строеж. Съдът е посочил, че същата съществува на място и досежно нея не са представени доказателства относно премахването, като заключенията на всички експертизи са категорични за начина, по който съществуването й оказва влияние при формиране на пазарната стойност на имота. За неоснователни са приети доводите на въззивника-касатор за това, че вредата била следствие от поведението на кредитора –купувач по процесната сделка, който според разбирането на въззивника се защитавал не небрежно, а направо никак и е пропуснал възможността да защити правата си в производството по иска по чл. 108 от ЗС, тъй като не е направил възражение за придобиване на правото на собственост на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност, като в тази връзка е следвало да се позове и на присъединяване на владението упражнявано от праводателите му, респективно и на това на праводателя на ответниците. Посочено е, че в производството по ревандикационния иск купувачът като страна е заявявал собственически права придобити въз основа на сделката, по която е бил страна, като съдът е приел, че е недопустимо собственикът на имота да може да придобие имота на друго основание след като го е придобил.Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание. Съдът е приел, че в настоящото производство е недопустимо обсъждането по същество на подобно възражение, респективно недопустимо е прераглеждане на въпроса относно принадлежността на правото на собственост, след като спорът е разрешен с влязло в сила решение. В тази насока е посочено, че въззивникът е участвал в този процес като трето лице помагач на страната на ответника по ревандикационния иск и е разполагал с процесуална възможност да прави искания и възражения по предявения иск. Прието са за недоказани твърденията на въззивника за това, че купувачът знаел за правата на трети лица върху процесния имот към момента на продажбата.
В изложението на касационните основания се твърди, че решението е вероятно недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. Изложените в тази насока доводи не касаят нередовност на исковата молба, а касаят начина на формиране на обезщетението с оглед събраните по делото доказателства, което по представлява по своята същност оплакване по съществото на спора, но не и нередовност на исковата молба.
В горната насока се поставя и въпросът относно наличие на очевидна неправилност на решението, каквато не е налице, доколкото оплакванията в тази насока не са такива, водещи до основанието по чл.280, ал.2 ГПК
Поставя се правен въпрос, при наличие на вписана искова молба и висящ исков процес по предявен ревандикационен иск и извършено към този момент подобрения на недвижим имот, налице ли е недобросъвестност на приобретателя и следва ли той да се обезщети за това, като в цената на имота се включи и извършеното към този момент подобрение. Въпросът е относим към спора дотолкова, доколкото при определяне на обезщетението, дължимо на ищеца по делото, съдът е включил в него и стойността на оградата, не като подобрение, а като обща оценка на имота, предвид понесените от ищеца вреди. В същото време, съдът е приел, че ответникът не е знаел за претенциите на трети лица към собствеността върху имота, който въпрос е фактически, а не правен и възприетото в тази насока от страна на съда не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, едва в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, след като са налице предпоставки за допускане на обжалването.
От посочените правни въпроси и тяхната обосновка, следва да се приеме, че се сочи общия правен въпрос, включва ли се в обезщетението по чл.189, ал.1, изр.последно стойността на подобренията, извършени в имота от купувача по сделката или стойността на имота следва да бъде определена на база на изследване на имота в състоянието, в което е бил към момента на сключване на сделката. Във връзка с този въпрос се поставя и въпрос относно допустимостта на постановеното решение, доколкото се твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като посочените в нея вреди, като част от петитума не са уточнени по размер и пера.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание твърдението за недопустимост на постановеното решение, като постановено по нередовна искова молба, като на касатора се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 548,80 лева за касационното производство.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №154/06.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 67/2017 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Указва на Я. Г. Й. да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 548,80 лева по сметката на ВКС, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.