2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр. София, 07.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1005 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №6/13.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 860/2016 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел за основателен предявения иск с правно основание чл.200 КТ, отменил е решението на районен съд, постановено в противен смисъл и е уважил предявения иск, за посочената в решението сума. Съдът е приел, че регламент № 349/2011 г. на ЕС не се прилага по отношение на трудовите злополуки, признати за трудови с решение по реда на КСО, като в тази насока е приел възражението на ответника по делото за неоснователно.
Ответникът по спора е направил възражение, че в определението за трудова злополука, дадено с регламент № 349/2011 г. на ЕС не се включват злополуките, настъпили с работник по време на път до местоработата му, като на това основание е направил възражение за неоснователност на иска, доколкото по делото безспорно е прието, че злополуката, приета за трудова е настъпила по време на пътуване на пострадалия ищец към работното му място.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочения правен въпрос е, трудова ли е злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а КСО по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място, при настъпило ПТП или се прилага чл.1, б.”а” от регламент № 349/2011 г. на ЕС, която конкретизира, че тези злополуки не са трудови.
Поставения правен въпрос е относим, тъй като съдът се е произнесъл по него и това негово произнасяне е обосновало изводите му относно основателността на предявения иск, като на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационното обжалване следва да се допусне, доколкото по него не е постановена задължителна съдебна практика.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1200 лева.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6/13.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 860/2016 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
Указва на [фирма] да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1200 лева, като в едноседмичен срок от съобщението представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.