4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1194
гр. София, 27.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4984 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. М. против решение № 734/16.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 710/2014 г. от 8-ми състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел за основателен иска за прекратяване на брака, като е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройване на брака има и съпруга-въззивник, но поради необжалването от страна на другата страна на първоинстанционното решение и забраната за влошаването на положението на жалбоподателя не е променил решението на районния съд в тази част. Съдът е постановил упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Т. следва да се предоставят на майката, а на непълнолетното дете – на бащата, като е определил режим на лични контакти на родителите с децата.
Въззивния съд е приел, че извършените от бащата брачни нарушения не го характеризират като подходящ за упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете от женски пол, което живее при бащата в семейното жилище където е било отглеждано до сега. Съдът е отчел, че детето е ученичка в І клас, като от свидетелските показания е приел, че при отсъствието на бащата в дома му, за нея се грижи неговата майка, като бащата продължава да работи в семейния магазин и да осигурява материалната издръжка на децата, а за обгрижването им, свързано с лична и битова хигиена, приготвяне на храна и пр., се грижи баба им. Установено, според въззивния съд по делото е, че по – голямото дете е ученик в Х клас в [населено място] и през седмицата живее при леля си по бащина линия в [населено място], а в събота и неделя се прибира в семейното жилище при бащата, с когото поддържа емоционална връзка и взаимоотношения по-близки с бащата и неговите близки.
По изложените съображения, въззивния съд е приел, с оглед възрастта и пола на детето Т., че подходящ да упражнява родителските права по отношение на нея родител е майката. Основния мотив за това, според съда е, че липсва основание нуждаещото се от непосредствени родителски грижи за отглеждането и възпитанието му момиче, да бъде лишено от същите, предоставени с готовност от неговата майка, както и че родителите на децата не следва да конкурират за грижите за тях с по – далечните родственици – баба и дядо на децата и че липсва законова причина, поради която 8-годишното дете от женски пол да бъде лишено от непосредствени майчини грижи и обич. Съдът е отчел и социалния доклад, изготвен след анкетиране на социалните работници, и от обясненията на представляващия Д. „СП” – [населено място] , от който е приел за установено, че малолетното дете – Т., има нужда от майчини грижи и, въпреки агресивното отношение и поведението на бащата към майката, то е силно привързано към нея.
Въз основа на горното, въззивния съд е приел, че родителските права по отношение на детето Т. следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, а по отношение на детето А. на бащата, като по този начин е приел, че се защитават в най-висока степен интересите на децата.
Съдът е отчел и обстоятелството, че двете деца на страните ще следва да живеят разделени, като в тази насока е приел, че не е задължително родените от един брак деца да живеят заедно, още – повече, че предвид 9-годишната разлика във възрастта им, те фактически не живеят заедно – по – голямото е ученик в гимназиална степен на обучение в [населено място], където пребивава през учебната седмица, а по – малкото е ученичка едва в първи клас в родното им село. Поради това децата са заедно единствено в почивните дни. При определения подходящ режим за поддържане на лични отношения между децата и другия родител, през почивните дни на всяка една от седмиците брата и сестрата фактически ще бъдат заедно.
В изложението на касационните основания не се съдържа конкретен правен въпрос, по който въззивния съд да се е произнесъл при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Съдържат се обаче твърдения, които водят до извод за преценка на решението на съда относно предоставянето на родителските права за упражняване, предвид интереса на децата, за което съдът следи служебно, дори и без да е налице правен въпрос, което налага допускането на касационното обжалване. Горното се налага от обстоятелството, че по делото липсва данни социалния работник, изготвил социалния доклад да е посетил дома на майката и данни за условията, битови и социални, при които тя ще отглежда и възпитава детето Т., които обстоятелства, заедно с изложените твърдения на касатора в касационната жалба, водят настоящия състав до извод за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 25 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 734/16.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 710/2014 г. от 8-ми състав на Окръжен съд – Варна.
Указва на И. А. М. да внесе държавна такса по сметката на ВКС, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Председател: Членове: 1. 2.