3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
С.,06.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 938/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 39 от 05.05.2011 г. по в. т. д. № 185/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Казанлъшки районен съд решение № 67 от 31.01.2011 г. по гр. д. № 143/2010 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество /сега касатор/ не дължи цена „пренос” по електроразпределителната мрежа с ниско напрежение от трафопост „А. И.” в [населено място] до „Работилница”, находяща се в на [улица] [населено място].
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и 10 000 лв. – за търговските. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск за парично вземане, предявен от потребител, цената на който е под законово установения лимит. Доколкото твърдението в исковата молба за недължимост на цена „пренос” за доставената на ищеца електроенергия се поддържа по отношение на заплатената електроенергия през периода от м. януари 2009 г. до м. декември 2009 г. включително, цената на иска следва да бъде определена с оглед размера на платените през посочения период суми, представляващи цена „пренос”. От представените от ищеца три данъчни фактури /от м. януари, ноември и декември 2009 г./, се установява, че за тези три месеца ищцовото дружество е заплатило като цена „пренос по ел. разпределителната мрежа” съответно сумите: 134.14 лв.; 63.88 лв. и 130.54 лв. С оглед на тези данни, независимо от непредставянето на останалите платени фактури за исковия период, настоящият състав приема, че цената на предявения иск не надвишава установения в закона минимален размер за допустимост на касационния контрол. Ето защо, касационната жалба се явява недопустима.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 39 от 05.05.2011 г. по в. т. д. № 185/2011 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: