3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София,07.04.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 651/2015 г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу определение № 2973 от 02.12.2014 г. по ч. гр. д. № 4236/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав определение № 8248 от 05.08.2014 г. по т. д. № 2214/2007 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото, образувано по предявен от Агенция за държавни вземания (чийто правоприемник е Национална агенция за приходите) срещу [фирма], [населено място] /с открито производство по несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за признаване за установено съществуването на публични държавни вземания в общ размер на 2 002 566.91 лв., предмет на Постановление за принудително събиране № В 14/15.11.2004 г. на Началника на Митница „Аерогара София”.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недопустимост на предявения иск поради неспазване на установения в чл. 694, ал. 1 ТЗ седемдневен срок. Според него, решаващият състав не е съобразил обстоятелството, че включването на процесните вземания в списъка на неприетите вземания е извършено с определението от 22.02.2006 г., а не с определението от 14.07.2006 г., поради което от значение за изчисляване на срока по чл. 694, ал. 1 ТЗ не е датата 11.08.2006 г., на която това определение е обнародвано в Държавен вестник, както са приели предходните инстанции и спрямо която дата искът е предявен след изтичането на срока – на 19.12.2007 г. Частният касатор поддържа, че доколкото определението от 22.02.2006 г. нито е обнародвано в Държавен вестник, нито е обявено в Търговския регистър (след влизането на ЗТР в сила), то срокът за предявяване на иска по чл. 694,ал. 1ТЗ изобщо не е започнал да тече, от което следва и изводът, че производството по него е допустимо.
Като значим за допускане на касационното обжалване, с твърдението, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, частният касатор поставя въпроса: „От кой момент започва да тече срокът за предявяване на установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ – от датата на обявяване в Търговския регистър на определението на съда по несъстоятелността, с което е одобрен списъкът на приети/неприети вземания на кредитори на длъжника или от датата на обявяване в Търговския регистър на определението на съда, с което е оставено без уважение възражението на кредитора срещу списъка на неприети от синдика вземания”.
Ответникът – [фирма], [населено място] (с прекратено по реда на чл. 740 ТЗ производство по несъстоятелност) – не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от Агенция за държавни вземания (чийто правоприемник е Национална агенция за приходите) иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е приел, че същият е недопустим предвид обстоятелството, че е заведен след изтичане на предвидения в закона седемдневен срок. За начало на този срок е счетена датата 11.08.2006 г., когато в Държавен вестник е обнародвано определението на съда по несъстоятелността от 14.07.2006 г., с което процесните публични държавни вземания са изключени от списъка на предявените и неприети вземания, като е направен извод, че същият е изтекъл на 18.08.2006 г., а исковата молба е заведена едва на 19.12.2007 г. За неоснователно решаващият състав е преценил становището на Агенцията, че искът е предявен преди да изтече срокът по чл. 694, ал. 1 ТЗ, тъй като произнасянето на съда по несъстоятелността по процесните вземания е извършено с предходното негово определение от 22.02.2006 г., което е обнародвано в Държавен вестник на 06.02.2008 г., докато исковата молба е подадена преди това – на 19.12.2007 г. Позовавайки се на изричната разпоредба на § 164 от ПЗР на ЗИД на Търговския закон (ДВ бр. 38/2006 г.), съдът е приел, че с оглед влизането в сила на ЗТР, обнародването на посоченото определение в Държавен вестник е ирелевантно.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният от частния касатор въпрос няма характер на обуславящ изхода на делото, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Този извод следва от факта, че решаването на поставения въпрос е предпоставено от преценката на конкретните факти по делото, а именно – дали произнасянето на съда по несъстоятелността по одобряване на списъците на приетите/неприетите вземания, респ. относно процесните вземания на АДВ е извършено с определението от 22.02.2006 г. или с определението от 14.07.2006 г. Правилността на тази преценка, обаче, е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по неговото допускане. Именно защото въпросът е фактически, а не правен, не може да се счете, че по отношение на него са осъществени и кумулативните предпоставки на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2973 от 02.12.2014 г. по ч. гр. д. № 4236/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: