2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 18.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4273 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мурсалево проджект” ЕООД против решение №1678/02.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 1205/2018 г. от 12-ти състав на САС.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД е основателен и е отменил първоинстанционното решение и е постановил ново, с което е уважил иска.
Съдът е приел, че е основателно направеното от ищеца възражение за давност по отношения на претенцията за подобрения, тъй като от момента на настъпване на тяхната изискуемост до този на процесуалното им предявяването в настоящото производство е изминал период, който е по-голям от 5г.. Съдът е приел, че в случая искът по чл.108 от ЗС е бил предявен през 2005г., а подобренията са били извършени през 2008г., като съдът е посочил, че владелецът е разполагал с процесуалната възможност от момента, в който е извършил подобрения в имота, да предяви първоначален иск за заплащане на тяхната стойност, респ. да ги заяви в производството по чл.108 от ЗС във връзка с направено възражение за право на задържане върху имота. Подобренията са били предявени чрез възражение за прихващане едва на 17.11.2016г., поради което е прието, че възражението за погасителна давност е основателно.
Съдът е приел, че ответникът е ползвал имота за претендирания в исковата молба период, което ползване е било без правно основание, поради което дължи на собственика обезщетение за това. От заключението на СТЕ съдът е приел за установено, че размерът на това обезщетение е 10 021.03лв..
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно наличие на предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Сочи се противоречие с решение № 113/09.07.2013 г. по гр.д.№ 1274/2013 г. на ВКС, ІІ гр.отд. и решение №35/25.07.2017 г. по т.д.№ 3164/2015 г. на ВКС, І т.отд. С цитираните решения е даден положителен отговор на правния въпрос.
Прието е с цитираните решения, че при материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо. Прието е в решението, че в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно. Тълкуването на разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД е, че съдебно прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. По изключение, съгласно чл.103, ал.2 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност.
Въззивният съд е дал отрицателен отговор на така поставения правен въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 200,42 лева.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1678/02.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 1205/2018 г. от 12-ти състав на САС.
УКАЗВА на „Мурсалево проджект” ЕООД да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 200, 42 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.