3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
София, 01.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 814/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Б.” ЕООД, гр. София срещу определение № 529 от 30.06.2010 г. по ч. т. д. № 519/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба срещу въззивно определение № 1456 от 18.03.2010 г. по ч. гр. д. № 12877/2009 г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение, като излага подробни съображения за допустимост на депозираната от него частна касационна жалба срещу въззивния акт.
Ответникът по частната жалба – Д д „З ”, гр. София – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Б.” ЕООД, гр. София частна касационна жалба, тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е счел, че същата е недопустима, тъй като съгласно отменения Граждански процесуален кодекс, приложим в случая на основание § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, определенията по чл. 213, б. ”б” ГПК /отм./, каквото именно е и определението по чл. 244 ГПК /отм./, подлежат само на двуинстанционно разглеждане и такова вече е осъществено чрез постановените от Софийски районен съд и Софийски градски съд определения по молбата на Д.з.” за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК /отм./.
Настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение за правилно.
Въззивното определение, което е било предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, приложим към настоящата хипотеза на основание § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на определението на Софийски районен съд за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237, б.”к” ГПК /отм./ в полза на ържавен фонд „Земеделие”, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за издаване или отказ да бъде издаден изпълнителен лист, е подчертана изрично и в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 244 ГПК /отм./ подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато във въззивното производство е поискано издаване на изпълнителен лист. Да се приеме, че на обжалване подлежи определението на въззивния съд във всички случаи, би означавало да се допусне триинстанционно разглеждане на определение от категорията на чл. 213, б. ”б” ГПК /отм./, което е в противоречие с императивните процесуални правила.
Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 529 от 30.06.2010 г. по ч. т. д. № 519/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: