О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр.София, 24.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА СТОИЛОВА
Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4605 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационни жалби на П. И. Т. чрез адвокат Р. С. от АК-София, на Прокуратурата на Република България и на Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 1836/18.07.2019 г. по гр.д. № 188/2019 г. на Апелативен съд София, с което частично се отменя решение от 25.09.2018 г. по гр.д. № 13278/2013 г. на Софийски градски съд и са уважени предявените искове от П. И. Т. против Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи, на основание по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 30 000 лева при условията на солидарност, като се потвърждава решението в частта, в която са отхвърлени исковете до пълния предявен размер от 80 000 лева.
Касационна жалба против въззивното решение в частта, в която се отхвърля предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди над сумата от 30 000 лева е постъпила от П. И. Т. чрез адвокат Р. С. от АК-София с доводи, че решението в тази част е неправилно и необосновано. В изложение към тази касационна жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси, които се свеждат до прилагането на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Според касатора са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, като се твърди и очевидна неправилност на обжалваното решение.
От Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи не са постъпили писмени отговори.
Касационна жалба против решението в осъдителната част е постъпила от Прокуратурата на Република България с твърдения за необосновано завишаване на присъденото обезщетение в нарушение на материалния закон, а в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размер на обезщетението на неимуществените вреди. Твърди се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.3 и т.11 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.11.2001 г. на ОСГК на ВКС и други решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба П. И. Т. чрез адвокат Р. С. от АК-София е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в нея и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че подадената жалба е неоснователна.
Касационна жалба против решението в осъдителната част е подадена и от Столична дирекция на вътрешните работи с доводи за необосновано завишаване на присъденото обезщетение в нарушение на материалния закон, а в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1. Пасивно легитимирана ли е СДВР по предявените от ищеца искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ? 2. Всички твърдени неимуществени вреди ли са пряка и непосредствена последица от увреждането? 3. Правилно ли е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди? Според касатора, повдигнатите въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд.
От П. И. Т. чрез адвокат Р. С. от АК-София е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
За да уважи частично предявения иск за обезщетение на причинените му вреди, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил привлечен като обвиняем на 20.07.2011 г. за извършено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр. чл.115 НК, но с постановление на прокурор от 26.04.2012 г. наказателното производство срещу П. И. Т. е прекратено поради недоказаност на обвинението. Съдът е установил, че ищецът е бил задържан на 20.07.2011 г. за 72 часа и мярката е потвърдена от съда до 24.11.2011 г., когато е изменена в „подписка“. През този период, ищецът е извеждан за разпити, освидетелстване и изготвяне на експертизи, от които се установява, че не страда от психично заболяване, но с данни за потиснатост и невротични оплаквания, във връзка с описаното в медиите, придружено с негова снимка, което влияело негативно на отношенията му в семейството. Според мотивите на въззивния съд, задържането на ищеца е широко разгласено, поради което не можел да си намери работа, влошили се отношенията с неговата съпруга и му е отказан достъп до детето, но не се доказват твърденията за системен тормоз и побой в ареста, с рязко влошаване на здравословното му състояние. Въззивният съд приема, че наказателното преследване значително е засегнало доброто име и личния живот на ищеца, поради което справедливото обезщетение е в размер на 30 000 лева.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с отговорността на държавата за вреди. Не е налице явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, доколкото решението съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените по делото обстоятелства и приложението на закона към тях, поради което не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща търсената от страните защита.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от страните по делото въпрос за критериите, при които се съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ. Въпросът обуславя изхода на делото и крайните изводи на съда, но е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г.
Останалите въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което ще бъдат преценявани като доводи за неправилност при решаването на делото по същество.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1836/18.07.2019 г. по гр.д. № 188/2019 г. на Апелативен съд София.
УКАЗВА на П. И. Т. чрез адвокат Р. С. от АК-София в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 5 (пет) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
От Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи не се дължи такса.
След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.