5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
С., 27.02.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 360/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 233 от 23.12.2010 г. по в. т. д. № 514/2010 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 220 от 10.05.2010 г. по т. д. № 159/2009 г., са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 386 192.81 евро като получена на неосъществено основание – предварителен договор от 27.08.2008 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 12 720.37 евро, представляваща обезщетение за забава върху първата сума за периода от 17.11.2008 г. до датата на подаване на исковата молба.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Главното оплакване на касатора е срещу извода на въззивния съд, че за настоящия правен спор е ирелевантен въпросът за достоверността на датата на представения по делото и оспорен по реда на чл. 193 ГПК документ – приходен касов ордер № 30 от 01.09.2009 г., удостоверяващ плащане на дължимата от купувача [фирма] /трето лице-помагач на ответника по исковете [фирма]”/ част от уговореното в Част ІV, т. 1 от процесния предварителен договор от 27.08.2008г. капаро. Изложени са подробни съображения срещу изразеното от решаващия състав в тази връзка становище, че дружеството-ищец няма качеството на „трето лице” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. В касационната жалба се съдържа и изричен довод по повод приетото от въззивната инстанция, че дори и оспореният документ да няма достоверна дата, то същият може да се приеме като доказателство за направено от страна на продавача по предварителния договор опрощаване на дължимата от купувача [фирма] част от капарото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. К. твърди, че „въззивният съд се е произнесъл в противоречие както с казуалната, така и с нормативната практика по чл. 12, чл. 20, чл. 20а, чл. 108, чл. 181 и чл. 235, ал. 2 ГПК”, но не е формулирал конкретно значимите, според него, материалноправни и процесуалноправни въпроси, относими към преценката на заявените основания. С изложението са представени множество актове по приложението на посочените правни норми, значителна част от които, обаче, не могат да бъдат взети предвид, тъй като нямат характер на „практика на съдилищата” в смисъла на това понятие, разяснено в т. 2 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – решенията на Върховен административен съд, невлезлите в сила въззивни решения и определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на основанията по чл. 280 ГПК, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения за това е изложил в депозирания по делото писмен отговор от 09.03.2011 г.
Третото лице-помагач на ответника [фирма] – [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД /а съответно и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, въззивният съд е приел, че липсва основание за връщане на сумата 386 192.81 евро, платена от ищцовото дружество като част от капарото по процесния предварителен договор от 27.08.2008 г., тъй като този договор е влязъл в сила, доколкото е изпълнено предвиденото в Раздел ІV, чл. 3 във връзка с чл. 1 от същия условие – всеки от двамата купувачи да е заплатил своята половина от уговореното капаро. Плащането на дължимата от втория купувач – [фирма] – част от капарото е счетено за доказано от представения по делото Приходен касов ордер № 30 от 01.09.2008 г. Като неоснователно решаващият състав е преценил направеното от ищеца оспорване на посочения документ – както по отношение достоверността на неговата дата, така и по отношение верността на съдържанието му. Като се е позовал на утвърденото в практиката тълкуване на понятието „трети лица” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК /решение № 235 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на ВКС, ІІ гр. о. и определение № 205 от 23.04.2009 г. по ч. гр. д. № 143/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о./, съдът е приел, че оспореният документ се ползва с достоверна дата по отношение на ищеца, тъй като същият не е от посочената категория лица и за него липсва правен интерес от оспорването. Без значение за спора е счетено и изследването верността на оспорения приходен касов ордер, независимо, че същият е преценен като удостоверяващ волеизявленията на купувача [фирма] и на кредитора [фирма], че дължимото капаро е заплатено в брой и че условието за влизане на предварителния договор в сила се е сбъднало. Отделно от това, въззивният съд е посочил, че дори и волеизявлението да е симулативно /в какъвто смисъл се поддържа от ищеца/, то документът представлява доказателство за опрощаване на дължимия от купувача [фирма] задатък и съответно за влизане на договора в сила, включително и по отношение на другия купувач /ищеца/.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, въпросът, свързан с приложимостта на разпоредбата на чл. 108 ЗЗД, няма характер на обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не подлежи на обсъждане поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приетото от въззивния съд значение на оспорения приходен касов ордер като доказателство за опрощаване на посочената в него сума е само допълнителен аргумент в подкрепа на направения извод за сбъдване на предвиденото в процесния договор условие за влизането му в сила – изпълнение на задължението на двамата купувачи за плащане на уговореното капаро, но основният аргумент за горния извод е, че посоченият документ удостоверява плащането на дължимата от купувача [фирма] част от капарото. Излагането на съображения във връзка с чл. 108 ЗЗД не може да обоснове и твърдяната от касатора недопустимост на решението, доколкото то не е довело до промяна в предмета на правния спор.
Поради липса на формулиран конкретен въпрос, респ. на изложени обстоятелства, позволяващи уточняване на релевантния въпрос от касационната инстанция в съответствие с правомощията й по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и поради непредставяне на съдебни актове, не подлежи на обсъждане и твърдението на касатора за противоречие в практиката по приложението на чл. 12 и чл. 20а ЗЗД.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпросите, свързани с приложимостта на чл. 20 ЗЗД и чл. 181 ГПК. Неоснователно е твърдението, че обжалваното решение е в отклонение от представената от касатора съдебна практика по въпроса за тълкуването на договорите, създадена при действието на отменения ГПК. Видно от изложените в акта съображения, въззивният съд е тълкувал процесния предварителен договор в съответствие с критериите, установени в чл. 20 ЗЗД, като ги е приложил по начина, разяснен от ВКС в постановеното по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен за долустоящите инстанции решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о. Що се отнася до изводите, до които е достигнал съдът в резултат от тълкуването, същите са част от същинската му правораздавателна дейност и тяхната правилност не може да бъде проверявана в рамките на производството по допускане на касационното обжалване. Допуснатите от него в тази връзка евентуални грешки биха били основание за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/, но не могат да бъдат релевирани едновременно и като основания за допускане на касационния контрол /чл. 280 ГПК/, в какъвто смисъл са указанията, дадени в т. 1 от цитираното тълкувателно решение.
Изцяло съобразена е задължителната практика и по въпроса за достоверността на датата на частен документ и по-конкретно за това, кои са „трети лица” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, поради което липсва основание за допускане на касационния контрол и по отношение на този въпрос.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 233 от 23.12.2010 г. по в. т. д. № 514/2010 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: