1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр.София, 25.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1892 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. К. Я. от [населено място], чрез адв. И. И., срещу Решение № 593/18.12.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 1298/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 126/31.07.2013 г. по гр.д. № 821/2012 г. на РС – Свищов и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу К. А. А. и И. А. А., иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размера на притежаваната от Я. 1/2 идеална част.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че от момента на сключването на алеаторния договор през 2010 г. и до м.10.2012г. приобретателите са давали уговорените грижи и издръжка, както лично, така и чрез трето лице – тяхната майка. Тълкувайки съдържанието на договора, съобразно нормата на чл.20 ЗЗД, съдът е счел, че волята на страните е била не да се осигурява непрестанна грижа и издръжка, а да се предоставят конкретни блага в зависимост от нуждата на прехвърлителя. Направен е извод, че поетите от приобретателите задължения имали характер на периодични, а не са изисквали непрекъснато изпълнение. От друга страна е посочено, че кредиторът, като е престанал да оказва съдействие за изпълнението на договорените грижи и издръжка и е отказал да ги получава, се е поставил в положение на неизправна страна по договора, което не му дава право да го развали поради неизпълнение на длъжниците. В обобщение е прието, че приобретателите са изпълнили поетото задължение, като са положили необходимия вид и обем грижи, от които прехвърлителят се е нуждаел, поради което договорът не подлежи на разваляне.
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е необосновано и незаконосъобразно – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси: 1/ При неоказано от кредитора съдействие и отказ за получаване на дължимата по договора престация, отпада ли задължението на приобретателя да я дава, или в този случай той е длъжен да я трансформира в паричен еквивалент; 2/ Какъв е обемът и характерът на задължението на приобретателя по алеаторен договор, по който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му, респ. изисква ли се непрекъснато, а не периодично изпълнение; 3/Следва ли приобретателят да престира изпълнение по договора, само когато такова е поискано от кредитора. Представени са копия от решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и на съдилищата.
Ответниците по жалбата, в срока по чл.287 ал.1 ГПК, не са депозирали писмен отговор.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Налице са предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по повдигнатите въпроси / уточнени от състава на съда съгласно т.1 от ТР №1/2009г. ОСГТК на ВКС/ – как, кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му; за последиците при неприемане от кредитора на изпълнението по такъв договор и за задължението на длъжника при неоказано съдействие от страна на кредитора да трансформира изпълнението в паричен еквивалент. Същите са обусловили изхода на делото, а даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, постановена по чл. 290 ГПК- ТР № 96/66 г. на ОСГК, решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. ВКС, ІІІ г.о., решение №363/ 26.05.2010г. по гр.д.№756/2009г. ВКС, ІІІ г.о., решение №165/01.03.2010г. по гр.д.№71/2009г. ВКС, ІІІ г.о. , решение №70/05.07.2011г. по гр.д.№612/ 2010г. ВКС, ІІІ г.о.
На жалбоподателя следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 147.95 лв., като при неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 593/18.12.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 1298/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Указва на Х. К. Я. от [населено място], [улица], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 147.95 лева, като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.