2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София,23.02.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 412/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 332 от 09.10.2014 г. по т. д. № 2471/2014 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество молба по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на определение № 735 от 06.03.2013 г. по ч. гр. д. № 712/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма] и Х. М. Л. от [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно, без да излага конкретни съображения във връзка с допустимостта на подадената от него молба за отмяна по чл. 303 ГПК, а само съображения за нейната основателност.
Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място] и Х. М. Л. от [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че същата е недопустима, тъй като с определението, чиято отмяна се иска, не се разрешава материалноправен спор между страните, свързан с производството по предявения иск.
Настоящият състав споделя изцяло изложените в обжалваното определение мотиви за недопустимост на молбата за отмяна.
Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита, т.е. предмет на отмяната могат да бъдат само онези съдебни актове, постановени в състезателно производство, с които се разрешава материалноправен спор между страните. Това следва както от тълкуването на посочената норма и естеството на института на отмяната, така и от задължителната съдебна практика по този въпрос – т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г., което макар и прието при действието на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., е запазило значението си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. поради принципно непроменения характер на правната уредба на производството за отмяна на влезли в сила решения.
В настоящата хипотеза посочените изисквания не са налице.
Искането за отмяна касае определение, постановено в рамките на обезпечително производство. Това е акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо и с него не се разрешава материалноправен спор за съществуване на вземането, предмет на исковото производство. Ето защо, същият не може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, както правилно е прието и в обжалваното определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 332 от 09.10.2014 г. по т. д. № 2471/2014 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: