4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 22.02.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 598/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 192 от 22.04.2010 г. по в. гр. д. № 228/2010 г. на Плевенски окръжен съд. С това решение е обезсилено постановеното от Плевенски районен съд решение № 129 от 20.01.2010 г. по гр. д. № 1182/2009 г. и е прекратено производството по делото по предявените от [фирма],[населено място] срещу Г. М. Ч. от[населено място] искове – иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 832.75 лв., представляваща стойността на предоставени В и К услуги за периода 31.08.2003 г. – 31.05.2007 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 307.96 лв., представляваща лихва върху главницата за периода 30.09.2003 г. – 03.07.2008 г.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа, че до изменението на чл. 415 ГПК през 2009 г. /ДВ, бр. 42/2009 г./ ищецът е разполагал с възможността да избере вида на търсената защита при издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, т. е. допустимо е както предявяването на установителен, така и на осъдителен иск.
С въпроса за вида на иска, който следва да бъде предявен от кредитора при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и направено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, е обосновано и допускането на касационното обжалване, като по отношение на него се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречиво решаване от съдилищата. В подкрепа на това твърдение касаторът е представил влезли в сила решения на Плевенски окръжен съд.
Ответницата по касация – Г. М. Ч. от[населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради липса на поддържаното основание. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 14.06.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма],[населено място] срещу Г. М. Ч. от[населено място] искове за заплащане на процесните суми – стойността на В и К услуги и мораторна лихва върху тях, въззивният съд е приел, че същите са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването на осъдителни искове при издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК. От тълкуването на разпоредбата на чл. 422 ГПК решаващият състав е направил извод, че и при първоначалната редакция на чл. 415, ал. 1 ГПК /преди изменението й с ДВ, бр. 42/2009 г./ искът, който заявителят следва да предяви, е за установяване на вземането си, а не е осъдителен, тъй като уважаването на този иск има за последица влизане в сила на издадената заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, но не на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ изхода на делото, т. е. осъществена е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни решения доказват и твърдението за противоречиво решаване на този въпрос. Това противоречие в съдебната практика, обаче, понастоящем вече е преодоляно. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 194 от 26.11.2010 г. по т. д. № 80/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., представляващо задължителна съдебна практика съобразно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че при наличие на изпълнително основание за вземанията на кредитора-ищец /заповед за изпълнение/, макар и неговата изпълнителна сила да е блокирана в резултат на писменото възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение, предявяването на осъдителен иск за тези вземания е недопустим. Същото становище е изразено и в решение № 138 от 25.06.2010 г. по т. д. № 927/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната практика, но е в противоречие с решение № 158 от 13.10.2010 г. по т д. № 1086/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., съдържащо задължителен отговор на свързания с поставения по настоящото дело процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивната инстанция при констатирано противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, сочеща на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и несъответстващия на същата осъдителен петитум, което решение насочва съдилищата към прилагане на процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК, а не към обезсилване на първоинстанционния акт и прекратяване на производството по делото.
С оглед изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 192 от 22.04.2010 г. по в. гр. д. № 228/2010 г. на Плевенски окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма],[населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 25 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: