3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 10.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3187/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 895 от 14.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1216/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане (неправилно наречено „определение”) № 46448 от 02.12.2013 г. по ч. гр. д. № 11729/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав за връщане на подадената от същото дружество въззивна жалба поради неотстраняване в срок на нередовността й.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение с твърдението за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК. Според него, въззивният съд неоснователно е счел за редовно връчено съобщението, съдържащо указания за отстраняване нередовността на въззивната жалба, без да съобрази факта, че същото е изпратено на адреса на управление на търговското дружество, а не на посочения от него съдебен адрес – адвокат П. П..
Като релевантен за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Длъжен ли е съдът при наличие на посочен от страната съдебен адресат да й връчва съобщения и книжа чрез него или може да стори редовно това и на адреса на седалището и адреса на управление на търговеца”. По отношение на този въпрос се поддържа, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в конкретно цитирани и представени актове на ВКС.
Ответниците по частната касационна жалба не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу постановеното от Софийски градски съд решение № 6537 от 26.09.2013 г. по ч. гр. д. № 11279/2013 г., въззивният съд е приел, че съобщението за отстраняване недостатъците на жалбата е връчено редовно на страната, но че в указания й срок същото не е изпълнено. Като неоснователен решаващият състав е преценил довода на частния жалбоподател, че съобщението с указанията е следвало да бъде връчено на съдебния адресат, а не на адреса на управление на дружеството.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде обуславящ за допускането на касационно обжалване, поставеният материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая отговорът на поставения въпрос е предпоставен от преценката дали страната е изявила воля книжата по делото да й бъдат връчвани чрез съдебен адресат и дали изобщо същата е посочила ангажирания от нея адвокат и като лице за връчване на книжа и призовки. Тази преценка обаче не може да бъде проверявана в рамките на производството за допускане на касационния контрол, тъй като тя е предмет на самото касационно обжалване. Поради липса на общата предпоставка, не следва да бъде обсъждано наличието на твърдяното от частния касатор противоречие с практиката на ВКС. Такова не би било и доказано, тъй като цитираната съдебна практика е неотносима към конкретната хипотеза, доколкото към датата на изпращане на съобщението за отстраняване нередовностите на въззивната жалба страната не е била посочила съдебен адресат – упълномощеният от нея адвокат е посочен и като „съдебен адрес” едва в частната жалба (вх. № 146736 от 20.12.2013 г.) срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 895 от 14.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1216/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: