О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 382/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на з. и храните срещу решение № 174 от 11.12.2008 г. по т. д. № 2175/2008 г. на Софийски апелативен съд. С това решение е отменено постановеното от Пернишки окръжен съд решение № 62 от 17.07.2008 г. по гр. д. № 741/2007 г. /2006 г. и са уважени предявените от „С” ООД, гр. Р. срещу М. на з. и продоволствието /сега М. на з. и храните/ искове: иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 35 000 лв. – част от цената, платена по развален приватизационен договор от 17.03.2000 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2007 г. до окончателното й изплащане и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 13 041.43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 05.10.2004 г. до 10.08.2007 г., като същевременно са отхвърлени исковете, предявени от търговското дружество срещу А. за с. контрол.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като процесната сума е била преведена по сметка на М. на финансите, което обосновава пасивната материалноправна легитимация на същото министерство за връщането на тази сума. Освен това, поддържа, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предвид обстоятелството, че процесният договор не е прогласен за нищожен или унищожаем, а е развален поради виновното неизпълнение на самия ищец. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност, като твърди, че началото на давността е датата 03.04.2002 г., когато е проведено съдебното заседание по приложеното гр. д. № 240/2002 г. на Пернишки окръжен съд, в което търговското дружество е отправило покана до М. на з. и продоволствието да му възстанови платената част от цената по приватизационната сделка.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че „правилното произнасяне по отношение на обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, като това произтича и се налага от действително установените фактически положения по делото в светлината на действителните установки, доказателства в светлината на правилната мотивировка и тълкуване и направените изводи от съда, имайки се предвид и развитието на правото”.
Ответникът по касация – А. за с. к. – моли касационното обжалване да не бъде допуснато, тъй като не са налице изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, по съображения, изложени в писмено възражение от 18.03.2009 г.
Ответникът по касация – „С” ООД, гр. Р. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на Пернишки окръжен съд, с което предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са били уважени срещу ответника А за с. к. и да уважи същите срещу евентуалния ответник М. на з. и продоволствието /сега – М. на з. и храните/, въззивната инстанция е приела, че в настоящия случай пасивната материалноправна легитимация за връщане на исковата сума, представляваща част от цената по развалената приватизационна сделка, принадлежи на М. на з. и продоволствието, което именно е страна по сделката и в чийто патримониум е постъпила процесната сума. Липсата на пасивна материалноправна легитимация на А. за с. к. е мотивирана с разпоредбата на § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация и с. к. , ограничаваща правомощията и съответно отговорността на агенцията само до осъществяване на следприватизационния к. на сключените приватизационни договори от оправомощени държавни органи по реда на отменения ЗППДОП. При преценката на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД решаващият състав е приел, че вземането за сумата 35 000 лв. е възникнало с влизане в сила на решението за разваляне на приватизационния договор, т. е. на 05.10.2004 г., когато е настъпила и изискуемостта на същото вземане, респ. забавата за плащането му. С оглед на тази дата, съдът е счел за неоснователно и заявеното от М. на з. и храните възражение за давност на главната претенция.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Преди всичко, касаторът не е формулирал въпроса – материалноправен или процесуалноправен, по отношение на който следва да се преценява наличието на поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложените в касационната жалба твърдения представляват по същността си оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК, чието обсъждане обаче в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Освен това, касаторът не е аргументирал становището си защо счита, че поставеният от него съществен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Само по себе си, посочването на законовия текст и общите формулировки за значимостта на казуса, не представлява изложение на основанието по смисъла на императивната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не създава за Върховен касационен съд задължение за преценка дали поддържаното основание действително е налице.
Независимо от това, касационното обжалване не може да бъде допуснато дори и да се приеме, с оглед изложените в касационната жалба оплаквания, че като въпроси, които са от значение за изхода на конкретния спор, са поставени: въпросът за пасивната материалноправна легитимация на А. за с. к. по иск за връщане на платената цена по развален приватизационен договор и въпросът за началото на погасителната давност при иск за връщане на даденото в хипотезата на чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
По отношение на тези въпроси не е осъществено изискването, специфично за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложимите към двата въпроса законови норми, съответно – § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация и с. к. и чл. 114, ал. 1 и 2 ЗЗД – са напълно ясни и не пораждат затруднения при тълкуването и прилагането им. Освен това, във връзка с тези разпоредби е налице непротиворечива съдебна практика, като по отношение приложението на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, когато се претендира връщане на даденото на отпаднало основание по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /каквато именно е и настоящата хипотеза/ съществува и задължителна съдебна практика, която е съобразена при постановяване на въззивното решение – т. 7 от ППВС № 1/79 г.
Ето защо, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 174 от 11.12.2008 г. по т. д. № 2175/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: