2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
С., 02.03.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 118/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 212 от 14.12.2010 г. по ч. гр. д. № 2114/2010 г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 25.10.2010 г. по ч. гр. д. № 7683/2009 г. за връщане на подадената от частния касатор частна жалба срещу постановеното по същото дело разпореждане от 10.11.2009 г. за частично отхвърляне на заявление по чл. 417, т. 3 ГПК.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно и моли за отмяната му. Счита, че в случая се дължи такса в размер на 15 лв., съобразно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, а не в размера по чл. 18 от същата, определен от Б. районен съд, като аргументира становището си с твърдението, че заявлението по чл. 417 ГПК е отхвърлено на формално основание /липса на надлежна нотариална покана до длъжника/, а не е разгледано по същество.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са заявени всички основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Според частния касатор, значими за делото са въпросите: за размера на дължимата държавна такса за частна жалба срещу актове по чл. 413, ал. 2 ГПК и за характера на нотариалната покана като условие за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В подкрепа на твърдението за противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС и за противоречие в съдебната практика са приложени две определения на ВКС /определение № 606 от 10.08.2010 г. по ч. т. д. № 393/2010 г. ІІ т. о. и определение № 328 от 21.04.2010 г. по ч. т. д. № 160/2010 г. на І т. о./ и едно определение на ВАС – определение № 10204 от 25.10.2007 г. по адм. д. № 10152/2007 г.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма],[населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на подадената от [фирма],[населено място] частна жалба срещу разпореждане от 10.11.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 7683/2009 г. на Б. районен съд, въззивният състав е приел, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило дадените му указания от 22.07.2010 г. за довнасяне на държавна такса в размер на сумата 14 075 лв. Изложени са съображения, подкрепени и с позоваване на конкретна практика на Върховен касационен съд, че в случая таксата е определена правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Като основен аргумент за приложимостта на посочената разпоредба е изтъкнато обстоятелството, че при разглеждане на частна жалба срещу отказ да бъде издадена заповед за изпълнение/незабавно изпълнение въззивният съд дължи произнасяне по същество, т. е. по основателността на подаденото заявление.
С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че същият не следва да бъде допуснат до касационно разглеждане.
По отношение на въпроса, свързан с характера на нотариалната покана и значението й за основателността на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК, не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото в обжалваното определение този въпрос изобщо не е обсъждан, очевидно е, че същият не е обуславящ изхода на делото по смисъла на цитираната норма.
Макар посочената предпоставка да е налице по отношение на другия въпрос – за размера на дължимата държавна такса за частна жалба срещу акт по чл. 413, ал. 2 ГПК, този въпрос също не би могъл да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не е осъществено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На първо място, напълно недоказано е твърдението на частния касатор, че по поставения въпрос съществува противоречие в съдебната практика. Подобен извод не би могъл да бъде направен от представените две определения на ВКС /определението на ВАС не подлежи на обсъждане, тъй като съобразно указанията по т. 3 от ТРОСГТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г. не представлява практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. Точно обратното – не само от представеното от самия частен касатор определение № 606 от 10.08.2010 г. по ч. т. д. № 393/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., но и от множество служебно известни на настоящия състав актове на ВКС /например – определение № 540 от 18.09.2009 г. по ч. т. д. № 277/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 741 от 19.12.2009 г. по ч. т. д. № 846/2009 г. на ІІ т. о. и др./ се установява, че по въпроса за дължимата държавна такса в производство по чл. 413, ал. 2 ГПК е налице задължителна и непротиворечива практика на ВКС, според която при обжалването на постановените от съда актове по заявленията по чл. 410 и чл. 417 ГПК приложима е разпоредбата на чл. 18, ал. 1, а не разпоредбата на чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
С оглед съществуващата задължителна съдебна практика и предвид съобразяването на същата от въззивния съд в обжалваното определение, следва да се приеме, че не са налице и останалите две основания за допускане на касационното обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поради недопускане на касационното обжалване не подлежи на разглеждане искането на частния касатор за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Е. общности.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 212 от 14.12.2010 г. по ч. гр. д. № 2114/2010 г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: