6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София,26.09.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4617/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на [фирма], [населено място] и К. Р. Х. от същия град против решение № 212 от 24.07.2013 г. по в. т. д. № 98/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, допълнено с определение № 202 от 12.11.2013 г., в частта, с която е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 270 от 07.01.2013 г. по т. д. № 424/2012 г. за признаване за установено по предявения от [фирма], [населено място] срещу двамата касатори иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че същите дължат на [фирма], [населено място] сумата 14 204.93 лв. (равностойност на 7 262.92 евро), представляваща вземане по запис на заповед от 30.09.2008 г. с падеж 01.11.2009 г., издаден от [фирма] и авалиран от К. Р. Х., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2421/2011 г. на Великотърновски районен съд.
Касаторите считат, че обжалваното решение е неправилно поради грешни констатации относно релевантните по делото факти. Поддържат, че съдът неоснователно е преценил за дължима част от сумата по втория запис на заповед с падеж 01.11.2009 г., като твърдят че към момента на настъпване на падежа и на двата менителнични ефекта – 01.11.2008 г. и 01.11.2009 г. – в полза на ищеца не са били възникнали ликвидни, изискуеми и неудоволетворени вземания по повод сключения между страните договор за финансов лизинг, обезпечен с процесните записи на заповед. Освен това, според касаторите решаващият състав не е съобразил обстоятелството, че към падежа на първия запис на заповед (01.11.2008 г.) издателят на същия не само, че не е имал непогасени задължения, но дори е надплатил сумата 13 974.79 лв., която е следвало да бъде отчетена като погасяваща задължението по втория запис на заповед с падеж 01.11.2009 г.
Като значими за делото и обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Платеното в повече по един запис на заповед в рамките на настъпване на изискуемостта на втори менителничен ефект може ли автоматично да служи за погасяване на задължения по втори менителничен ефект, ако и двата записа на заповед обезпечават едно и също каузално правоотношение и се отнасят до едни и същи по характер и вид вземания; 2. Плащането по абстрактни сделки погасяват ли паричните задължения по каузалното правоотношение, което обезпечават и в каква поредност; 3. В случай, че с цел обезпечаване изпълнението на каузалното правоотношение длъжникът е издал няколко записа на заповед за част от сумата, която дължи по сделката, отделните записи на заповед обезпечават изпълнението на всички вземания на кредитора или всеки от записите на заповед гарантира плащане само на вземания, произтичащи от договора за годината, за която е бил издаден записът на заповед; 4. В хипотезата на предявен установителен иск за вземания по записи на заповед с определен падеж, изследвайки каузалното правоотношение, следва ли да се преценява изискуемостта и погасяване на задълженията към настъпване на падежа по менителничните ефекти, а не към предявяване на иска”. Касаторите поддържат, че посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС (решение № 121 от 01.07.2009 г. по т. д. № 55/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 78 от 17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г. на І т. о.; решение № 111 от 27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г. на І т. о. и решение № 1093 от 24.10.1991 г. на І г. о.), както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 08.11.2013 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и К. Р. Х. от същия град иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е уважен за сумата 14 204.93 лв. (равностойност на 7 262.98 евро), въззивният съд е приел, че тази сума е била дължима от [фирма] по сключения с ищеца договор за финансов лизинг към датата на настъпване на падежа на втория запис на заповед – 01.11.2009 г., което обуславя съответно дължимостта й и по посочения менителничен ефект с оглед безспорно установената му обезпечителна функция по отношение вземанията на ищеца, произтичащи от договора за лизинг. Изводът за размера на непогасените задължения на издателя на записа на заповед е основан на данните от заключението на изслушаната в първоинстанционното производство счетоводна експертиза, на изготвената от самия ищец справка по чл. 366 ГПК, както и на всички останали доказателства – погасителен план, фактури и платежни документи. Според решаващия състав, именно поради това, че и двата процесни записа на заповед са издадени за обезпечаване задълженията на издателя им по сключения през 2008 г. договор за финансов лизинг, преценката за дължимостта на сумите по тях, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, следва да бъде извършена към момента на настъпване на падежа на всяка от ценните книги. Предвид липсата на непогасени задължения по този договор към падежа на първия запис на заповед – 01.11.2008 г., сумата по същия е преценена за недължима, а предвид наличието на непогасени задължения към датата на падежа на втория запис на заповед – 01.11.2009 г., за дължима е счетена съответно сумата по този запис на заповед, но само до размер на непогасените по договора за лизинг задължения – сумата 14 204.93 лв. (7 262.98 евро), а не цялата заявена в заповедното производство част от сумата по същия запис на заповед 13 015.95 евро.
С оглед мотивите на въззивното решение, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на същото до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са обуславящи изхода на делото. Първите два въпроса са относими към хипотези, които са обратни на тези по конкретния спор. В случая не се касае за плащане на суми по записите на заповед, а за плащане на суми по договора за финансов лизинг, т. е. по каузалното правоотношение, обезпечено със записите на заповед. Поради това тези два въпроса не са релевантни за допускането на касационния контрол. Отсъствието на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на третия въпрос произтича от обстоятелството, че в мотивите на въззивния акт не се съдържа представляващия част от въпроса извод, че всеки запис на заповед гарантира плащания, произтичащи от договора за лизинг за годината, за която е издаден. Именно поради липсата на уточнение кои вземания по договора за лизинг са обезпечени с двата записа на заповед и с оглед клаузата на чл. 5.1. от Общите условия към този договор, решаващият състав е преценил за обезпечени всички вземания по каузалното правоотношение към датата на падежа на всеки от ефектите. Доколкото този извод произтича от преценката на събраните по делото доказателства, в частност – от тълкуването им, проверката на правилността на същия е относима към основанията за касация, а не към основанията за допускането й. Поради това, като обуславящ изхода на делото не може да бъде определен и последният от поставените от касаторите въпроси.
Освен от изложеното, изводът, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване се налага и поради недоказаност на поддържаните основания. Приложените актове не установяват твърдяното противоречие с практиката на касационната инстанция, тъй като те са напълно неотносими към формулираните от касаторите въпроси. В тези решения е даден отговор на съвсем различни въпроси – за необходимостта да бъде изследвана връзката между записа на заповед и твърдяното от някоя от страните каузално правоотношение (решение № 121 от 01.07.2009 г. по т. д. № 55/2009 г. на ІІ т. о.); за значението на недействителния запис на заповед като разписка за предаване на сумата по него (решение № 78 от 17.07.2009г. по т. д. № 29/2009 г. на І т. о.); за приложението на чл. 76, ал. 1 ЗЗД в хипотезата, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното плащане (решение № 111 от 27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г. на І т. о. и решение № 1093 от 24.10.1991 г. на І г. о.). Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото е заявено бланкетно, без да са изложени аргументи защо поставените въпроси са „от значение за точното прилагане на закона”, което освобождава касационната инстанция от задължението да извърши преценка за наличието му. Следва да се отбележи също, че по отношение на последния въпрос понастоящем вече е налице и изрично произнасяне на ВКС в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 108 от 22.07.2014 г. по т. д. № 2418/2013 г. на І т. о., съобразно което, в производството по чл. 422 ГПК от значение за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед би могла да е изискуемостта на задължението на издателя по каузалното правоотношение между него и поемателя, ако записът на заповед е издаден за обезпечение на изпълнението на конкретно задължение по каузално правоотношение, чийто падеж не съвпада с падежа на ценната книга. Именно в този смисъл е и приетото във въззивния акт, което изключва допускането му до касационен контрол.
По посочените съображения настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно предвид липсата на доказателства такива да са направени за касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 212 от 24.07.2013 г. по в. т. д. № 98/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, допълнено с определение № 202 от 12.11.2013 г., в частта,с която е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 270 от 07.01.2013 г. по т. д. № 424/2012 г. за признаване за установено по предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и К. Р. Х. от същия град иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че същите дължат на ищцовото дружество сумата 14 204.93 лв. (равностойност на 7 262.92 евро), представляваща вземане по запис на заповед от 30.09.2008 г. с падеж 01.11.2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: