6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София,16.12.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 642/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 351 от 12.12.2013 г. по в. т. д. № 563/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1136 от 04.07.2012 г. по т. д. № 2445/2011 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ за сумата 25 001 лв. – част от застрахователно обезщетение 93 000 лв. по договор за застраховка „Каско” (полица № 306786 от 23.04.2009 г.) за настъпило застрахователно събитие – кражба на лек автомобил, марка БМВ, модел Х5, година на производство 2007 г., рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба 09.09.2011 г. до окончателното й плащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие със закона. Изразено е несъгласие с извода на съда за дължимост на претендираното застрахователно обезщетение. Според касатора, абсолютно формално и без никаква връзка със събраните по делото доказателства, решаващият състав е приел, че щом контактният ключ е с техническите характеристики на заявения за откраднат автомобил, то предоставеният на полицията по досъдебното производство ключ е именно на откраднатия автомобил. Релевира изрично оплакване, че съдът не е съобразил факта на премълчаване и/или укриване от страна на застрахования на обстоятелства, имащи значение за настъпването или доказването на застрахователното събитие и по-конкретно – на обстоятелството, установено от приетото по делото писмо на СДВР с характер на официален свидетелстващ документ, че процесният ключ е занулен (показва 0 км), т. е. никога не е ползван, което не позволява да се установи дали, кога и откъде точно е откраднат автомобилът. По тези съображения касаторът счита, че неизпълнението на задължението по т. 11.7 от Общите условия за Застраховка „Автокаско” (редакция 2002 г.) за точно, ясно и недвусмислено съобщаване на обстоятелства преди и след възникване на застрахователното събитие, респ. даването на невярна, противоречива, неточна информация нарушава интереса му на застраховател и това неизпълнение е значително, по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ.
Като обосноваващи допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Когато застрахованият има задължение по застрахователния договор да обяви точно и недвусмислено събитията около и след настъпването на застрахователното събитие и да не премълчава информация, свързана с това събитие, и не изпълни това свое задължение, което неизпълнение е възпрепятствало установяването на самото събитие или поражда основателни съмнения, че съобщеното на застрахователя не отговаря на истината, то значително ли е това неизпълнение с оглед интереса на застрахователя; 2. При наличие на данни за образувано наказателно производство за измама във връзка със събитието, съобщено като застрахователно, и обстоятелствата, довели до образуване на наказателно производство, са уговорени като правоизключващи за отговорността на застрахователя, налице ли са предпоставките по чл. 211, т. 2 от КЗ; 3. При доказано несъответствие между заявени обстоятелства за и след настъпване на застрахователното събитие и действителното положение, от което може да се направи извод за съзнателно неточно обявяване или премълчаване, налице ли е засягане на легитимния интерес на застрахователя до степен същият да откаже изплащане на застрахователното обезщетение”.
К. счита, че първите два въпроса са решени в противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о. и решение № 102 от 02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на І т. о., а по отношение на втория (при условията на евентуалност) и на третия въпрос твърди бланкетно основанието по чл. 280, ал. , т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне в сила на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 13.02.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ за сумата 25 001 лв., представляваща част от застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 306786 от 23.04.2009 г., въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско на МПС”; настъпило застрахователно събитие – кражба на застрахования лек автомобил, марка БМВ, модел Х5, година на производство 2007 г., рег. [рег.номер на МПС] ; изправност на ищеца като страна по договора за застраховка, изразяваща се в надлежно уведомяване на застрахователя и разследващите органи за извършената кражба и предаване на оригиналния ключ на автомобила за нуждите на досъдебното производство. Като неоснователни решаващият състав е преценил двете основни възражения на ответника-застраховател за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение – че не е осъществен риск по повод застрахования автомобил и че е налице изключен риск по смисъла на т. 11.7 от Общите условия по застраховка „Автокаско” – „съзнателно неточно обявено и/или премълчано обстоятелство от застрахования или негов представител за настъпване на застрахователното събитие”, свеждащо се до това, че предаденият от застрахования на разследващите полицейски органи контактен ключ не е на застрахования автомобил. Въз основа на заключенията и на двете изслушани в първоинстанционното производство автотехнически експертизи въззивният съд е направил точно обратният извод, а именно – че контактният ключ, предаден на полицейските органи, отговаря на техническите характеристики на обявения за откраднат процесен автомобил. По отношение довода на застрахователното дружество за наличие на застрахователна измама, основан на данните от писмо рег. № по ДП/007/10 от 21.04.2012г. на СДВР, 04 РУ „Полиция” до [фирма], че ключът отговаря на откраднатия автомобил, но никога не е ползван, тъй като от запаметената на него информация автомобилът е на 0 км и датата му на производство е 05.03.2009 г. и не съответства на датата на регистрационния талон 23.05.2007 г., съдебният състав е счел същият за неоснователен. В тази връзка е съобразен фактът на образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител; спирането на настоящото производство и последващото му възобновяване предвид липсата на резултат от извършените оперативно издирвателни мероприятия за установяване самоличността на извършителите на деянието и местонахождението на инкриминираната вещ. Поради това е направен извод, че към настоящия момент твърдяната застрахователна измама не е доказана с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, а инцидентното й доказване по повод възражение на застрахователя срещу иск на застрахования по чл. 208 КЗ е недопустимо съгласно задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК – решение № 181 от 03.06.2010 г. по т. д. № 281/2009 г. на ІІ т.о.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода по конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране волята на съда, но не и за правилността на решението, на фактическите и правни изводи и за обсъждането на доказателствата. Начинът, по който са формулирани и трите въпроса, сочи, че произнасянето по тях предпоставя преценка относно правилността на изводите на въззивния съд, каквато обаче не може да бъде извършена в настоящото производство. Въпросите съдържат твърдението на касатора, че по делото е доказано „неизпълнение на задължението на застрахования да обяви точно и недвусмислено събитията около и след настъпването на застрахователното събитие и да не премълчава информация, свързана с това събитие, което неизпълнение е възпрепятствало установяването на самото събитие”, както и че е доказано „несъответствие между заявени обстоятелства за и след настъпване на застрахователното събитие и действителното положение”. Изводът, обаче, дали е налице, т. е. дали е доказано, неизпълнение на предвидените в Общите условия задължения на застрахования и причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, съответно с установяването му, е относим към правилността на обжалвания акт, чиято проверка е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му. Същото е важимо и по отношение преценката дали образуваното наказателно производство във връзка с кражбата на процесния автомобил (неправилно твърдяно от касатора като „наказателно производство за измама”) обосновава приложимостта на чл. 211, т. 2 КЗ. Следователно, поставените въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което освобождава съда от задължението да изследва наличието на конкретно поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Отделно от това, тези основания не биха могли да се счетат за доказани. От една страна, не е налице твърдяното от касатора противоречие с представените две решения на ВКС – точно обратно, налице е съответствие с тази практика, според която отказът за плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 211, т. 2 КЗ предпоставя доказана от застрахователя причинно-следствена връзка между неизпълнение задълженията на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. препятстване на установяването му. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, освен че е заявено само бланкетно с посочване на законовия текст, същото не е налице, предвид формираната вече съдебна практика по чл. 290 ГПК във връзка с приложението на чл. 211, т. 2 КЗ, част от която е цитирана и от самия касатор.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, поради липса на представени доказателства, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 351 от 12.12.2013 г. по в. т. д. № 563/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: