4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София,01.04.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 916/2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 44 от 08.01.2015 г. по ч. д. н. № 4898/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 8183 от 30.07.2014 г. по т. д. № 4260/2014г. на Софийски градски съд, VІ-21 състав. С първоинстанционния акт е оставена без уважение подадената от [фирма] молба по чл. 629, ал. 4 ТЗ за присъединяването му като кредитор в производството, образувано по молба на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място].
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода за недопустимост на въззивното обжалване на определението на Софийски градски съд, като счита същото за преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че препятства възможността за защита на интереса му – да съдейства за постановяване на адекватно на обективните обстоятелства решение за откриване на производство по несъстоятелност досежно началната дата на неплатежоспособността, за налагане на надлежни обезпечителни мерки, вкл. привременни и за възползване от конкретната по-ранна дата на предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ при последващи искове за попълване масата на несъстоятелността.
Към частната жалба е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Същото обаче не подлежи на обсъждане, тъй като в случая се касае за производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не за производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, само при което разглеждането на жалбата е обвързано с предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 8183 от 30.07.2014г. по т. д. № 4260/2014г. на Софийски градски съд, VІ-21 състав, с което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подадената от същото дружество молба по чл. 629, ал. 4 ТЗ за присъединяването му като кредитор в производството, образувано по молба на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], въззивният съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове и затова по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, но само доколкото са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК. И тъй като определението по чл. 629, ал. 4 ТЗ няма характер на преграждащо развитието на производството, нито е предвидена изрично възможността то да бъде обжалвано, е направен извод за недопустимостта на подадената срещу същото частна жалба.
Определението е правилно.
Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на обжалването е изцяло в съответствие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява „по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс”. Това препращане налага извода, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ТЗ/ или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани /чл. 274, ал. 1, т. 2 ТЗ/. Поради това, че определението, с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по молбата на [фирма] за присъединяването му като кредитор по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ, не попада в нито една от двете хипотези, същото не може да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол.
Неоснователно в тази връзка е становището на частния жалбоподател, че определението по чл. 629, ал. 4 ТЗ е преграждащо, тъй като препятства възможността му да защити интересите си. Преценката за „преграждащия характер” на акта следва да се извършва с оглед на това, дали той препятства по-нататъшното развитие на производството, а не с оглед интереса на засегнатите от него субекти. Интересът на последните е съобразим от самия законодател. Презюмира се, че такъв интерес е налице в случаите, в които законът предвижда изрична обжалваемост на съдебния акт, без значение дали той е преграждащ или не – чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Освен това, не би могло да се счете, че отказът за присъединяване по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ засяга интереса на присъединяващия се кредитор, доколкото съгласно изричната норма на чл. 630, ал. 3 ТЗ последиците от уважаване на молбата по чл. 625 ТЗ ползват и него, а отхвърлянето на молбата – не преклудира правото му да инициира ново производство по чл. 625 ТЗ срещу длъжника. Недопустимостта да бъде обжалвано определението по чл. 629, ал. 4 ТЗ се възприема трайно и в практиката на касационната инстанция – напр. определение № 948/28.12.2011 г. по ч. т. д. № 948/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 809/23.12.2014 г. по ч. т. д. № 2635/2014г. на ІІ т. о., определение № 347/04.06.2014 г. по ч. т. д. № 1626/2014 г. на ІІ т. о., определение № 852/28.11.2013 г. по ч. т. д. № 4058/2013 г. на І т. о., определение № 479/03.07.2013 г. по ч. т. д. № 2643/2013 г. на ІІ т. о. и др. Противоположно становище е застъпено единствено в цитираното от частния жалбоподател определение № 149 от 12.02.2014 г. по ч. т. д. № 4774/2013 г. на ВКС, І т. о., съображенията в което, обаче, не се споделят от настоящия състав.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 44 от 08.01.2015 г. по ч. д. н. № 4898/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: