3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 18.02.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 202/2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Р. (България)” Е.,[населено място] срещу определение № 1172 от 30.11.2009 г. по в. ч. гр. д. № 907/2009 г. на П. окръжен съд, с което са обезсилени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК № 1153 от 09.06.2009 г. и изпълнителен лист, издадени по гр. д. № 1816/2009 г. на П. районен съд в полза на банката-касатор срещу длъжниците [фирма],[населено място], Г. А. К. и Б. Г. Р. от[населено място].
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като недопустимо и неправилно. Застъпва становището, че при преценката относно местната подсъдност за разглеждане на порцесното заявление по чл. 417 ГПК въззивната инстанция е следвало да съобрази, че същото е подадено преди влизане в сила на изменението на чл. 411, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 42 от 05.06.2009 г./, поради което и в съответствие с § 26 от ЗИД на ГПК заявителят е разполагал с правото сам да избере местно компетентния съд – по постоянния адрес и седалището на длъжника или по местоизпълнението. Именно с този въпрос частният касатор е обосновал и допускането на касационното обжалване, като твърди, че същият е решаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са представени три определения, постановени от П. окръжен съд и П. районен съд.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма],[населено място], Г. А. К. и Б. Г. Р. от[населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
За да обезсили издадените по гр. д. № 1816/2009 г. на П. районен съд заповед за незабавно изпълнение № 1153 от 09.06.2009 г. и изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че разпореждането за издаването им е недопустимо, тъй като при постановяването му първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си да провери служебно своята компетентност съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК и по-конкретно релевантните в тази насока данни, съдържащи се в самото заявление и приложените към него доказателства, че седалището и на дружеството-заявител и на дружеството-длъжник се намират в[населено място].
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частния касатор процесуалноправен въпрос не е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от мотивите на обжалвания акт, при преценката относно местната подсъдност на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК. Макар да не е посочил изрично коя редакция на тази разпоредба съобразява, доколкото е приел, че изборът на конкретен съд в рамките на посочената норма е предоставен на заявителя, очевидно е, че решаващият състав е взел предвид редакцията й преди изменението от 05.06.2009 г., когато за заявителя е съществувала възможност да избира дали да подаде заявлението пред съда по постоянния адрес, респ. седалището на длъжника или по местоизпълнението, т. е. съобразена е редакцията на чл. 411, ал. 1 ГПК, която самият частен касатор смята за релевантна в случая. Следователно, с оглед така изложените съображения от въззивната инстанция, не би могло да се приеме, че въпросът за това, коя от редакциите на чл. 411, ал. 1 ГПК е приложима в настоящата хипотеза, е обусловил изхода на спора. Оттук и изводът, че липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо да се изследва налице ли е конкретното поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Що се отнася до правилността на извършената от въззивния съд преценка на посочените в закона критерии за избор на подсъдност, същата касае правилността на постановения акт и основанията за касирането му, поради което обсъждането й в настоящото производство е недопустимо.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1172 от 30.11.2009 г. по в. ч. гр. д. № 907/2009 г. на П. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на П. окръжен съд за произнасяне по подадената от “Р. (България)” Е.,[населено място] частна жалба вх. № 8592 от 17.12.2009 г. по в. ч. гр. д. № 76/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: