ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 467
София, 07.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5828 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.Р. като процесуален представител на [фирма] П. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 09.VІ.2014г. по в.гр.д. № 166/2014г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] Шумен в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез юрисконсулт С.А. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 09.VІ.2014г. ВАС е потвърдил решението на Шуменския ОС от 21.ХІІ.2013г. по гр.д. № 196/2012г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск за присъждане на 639000лв, представляващи пропуснати ползи от неизползването на движимите вещи, предмет на иска по чл.108 ЗС по гр.д. № 634/2007г. по описа на НПРС за периода 17.ІХ.2002г. – 17.ІХ.2007г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че искът се основава на твърдения, че ищецът е бил лишен да ползва по предназначение множество движими вещи, които в цялата си съвкупност са оборудване на цех с две дозиращи системи и четири поточни линии за производство на амбалажно стъкло в местоседалището на ответника, ползвани от последния без заплащане на наем през процесния период. Искът е обусловен от претенцията на ищеца срещу ответника по чл.108 ЗС за предаване владението на вещите, която е уважена частично /за почти половината от вещите/ с решение по гр.д. № 199/2012г., влязло в сила. При това положение собствените на ищеца вещи не могат да комплектоват производствена линия, за да могат да се използват по предназначение, а самостоятелното им използване е невъзможно. Според тройната съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основа на претенцията по чл.108 ЗС относно всичките вещи, т.е. при пълна комплектност за поточна линия, не може да се използват реалните пазарни методи за оценка на пропуснатите ползи – приходния или разходния, тъй като към момента на огледа не е налице производствена линия с претендираните движими вещи, като теоретично, на база инвестиционния метод, наемът за всички претендирани вещи, без ванна пещ, възлиза на 639320лв. С оглед на това е направен извод, че ищецът не е доказал обогатяване на ответника за негова сметка, изразяващо се в спестените евентуално наеми за вещите, за които искът му по чл.108 ЗС е уважен. Той не е правил искане пред съдилищата за назначаване на друга експертиза, която да съобрази тези обстоятелства, нито са ангажирани писмени доказателства в тази връзка. По тези съображения съдът е отклонил исканията във въззивната жалба за приемане на отчети за приходи /разходи/ на ответника за 2005 – 2007г. и на справка от А. за същия период, тъй като те са неотносими към спора.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. може ли въззивният съд да отхвърли иска само защото е намерил, че не е доказан по размер, без да приложи нормата на чл.130 ГПК /отм./, респективно чл.162 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС; 2. може ли въззивният съд в производство по чл.196 и сл. ГПК /отм./ да не допусне надлежно представени с въззивната жалба писмени доказателства, които са посочени като доказателства /макар и косвени/ за размера на иска – в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато поради вероятността атакуваното въззивно решение да е недопустимо поради произнасянето с него по нередовна искова молба /без конкретизиране в какво се изразява претендираната пропусната полза/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 81 от 09.VІ.2014г. по гр.д № 166/2014г.
УКАЗВА на [фирма] П. в десетдневен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 12780лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: